Вещите лица са категорични, че при изстрел от над 1 см, не се очаква смъртоносно увреждане

С деянията си Октай Енимехмедов не е можел да причини смъртта на Ахмед Доган. Това е основният аргумент на Софийския градски съд (СГС) да признае младия мъж за невинен по обвинението за опит за убийство. Магистратурата публикува мотивите към присъдата на Енимехмедов.

 

На 26 февруари Софийският градски съд осъди на 3 години и 6 месеца Октай Енимехмедов. Той беше признат за виновен за закана за убийство и оправдан по обвинението за опит за убийство на почетния председател на ДПС.

 

За да заключи, че Октай не е могъл да причини смъртта на Доган, съдът посочва в мотивите си, че е съпоставил заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза с техническите експертизи, установяващи разстоянието, от което подсъдимият се е опитал да възпроизведе изстрел срещу Доган и свидетелските показания. 

 

Вещите лица са категорични, че при изстрел от дистанция над 1 см, практически не се очаква смъртоносно увреждане. Такъв резултат според тях може да се получи при дистанция на оръжието до 1 см или при изстрел упор. 

 

Според съда пистолетът на подсъдимия не е бил опрян в слепоочието на Доган. Обратното твърдят някои от свидетелите, но съдебният състав е предпочел да се довери на експертите по делото.

 

От доказателствата става ясно, че след деянието и задържането на подсъдимия не са взети мерки да се изведат хората от залата и да се запази местопроизшествието, което е довело до въздействие върху веществените доказателства, което сериозно затруднява наказателното производство. В мотивите на СГС е отбелязано, че пистолетът и патроните са сложени в плик след деянието.

 

По отношение на движението на оръжието от момента на деянието до приобщаването му по делото са налице доказателства, които съществено си противоречат.

 

От разпитите на свидетелите става ясно, че при провеждане на оглед на зала 3 на НДК не са спазени изискванията на закона, тъй като само формално е било отбелязано в протокола, че е извършен в присъствие на поемни лица, докато вписаните като такива реално не са наблюдавали ставащото и не са били наясно с функциите си в това действие по разследването. 

 

Ето защо съдът приема, че не следва да ползва като доказателствено средство този протокол за оглед на местопроизшествие.