По думите на Пламен Димитров българите имат различно усещане за това дали живеят по-добре

Председателят на КНСБ Пламен Димитров в интервю на Анелия Тодорова за социалната политика в страната.

В понеделник стана ясно, че приватизационната сделка за ВМЗ-Сопот е прекратена. Какво ще стане сега със завода?

Пламен Димитров: За съжаление, кандидат-купувачът е подал оферта без да внесе необходимия депозит, който законът изисква от 3 млн. евро. и поради тази причина, Агенцията за приватизация прекрати процедурата за приватизация. Оттук нататък решенията стават много сложни. Трябва да се избегне възможността да се влезе в процедура по несъстоятелност на предприятието, която води след себе си закриването му, ликвидация, както и съкращаване на всички работещи. От тази гледна точка, с всички кредитори, които имат намерение или вече са поискали обявяването в несъстоятелност на ВМЗ-Сопот, трябва да бъдат предоговорени условията както със сегашното ръководство на предприятието, така и с принципала. С оглед стабилизацията на ВМЗ, може да се обсъжда и вариантът за повторен опит за продажба. За да не се изпадне в несъстоятелност, е възможно евентуално сливане с друго държавно дружество в сферата на военно-промишления комплекс. Това може да бъде, например, веонно-ремонтният завод „ТЕРЕМ” АД, което е изцяло държавно в рамките на управление на Министерството на отбраната. По този начин ще се покаже известна стабилизация, макар и временна, за да може кредиторите да върнат доверието си във ВМЗ-Сопот, докато се стигне до възможност за повторна приватизация.

А при най-лошия вариант – обявяване на несъстоятелност на дружеството, какво ще се случи с работниците?

Пламен Димитров: За работниците има както добра, така и лоша новина. Добрата новина е, че еднократно от Фонда за гарантиране вземанията на служителите, в случай на несъстоятелност на работотдателя, най-вероятно след 5-6 месеца, те ще получат изцяло възнагражданията, които им се дължат. Фондът им гарантира 3-месечни обезщетения в размер на не повече от 1000 лева. Доколкото зная, заплатите на хората, които работят в завода са под 1000 лева, което означава, че всички биха получили дължимите в момента заплати. Но това значи оттук нататък прекратяване на всички видове договори и освобождаването на целия персонал. Смятам, че това не може да бъде решение за бъдещето на ВМЗ-Сопот, както и за изплащането на работните заплати. От друга страна, държавата трябва да намери начин да гарантира поне по 290 лв. или по 310 лв., т.е. минималната работна заплата преди или след 1 януари 2013 г., за месеците, когато е била дължима, за да могат хората поне това да получат. Кодексът на труда гарантира това плащане, независимо какво се случва с предприятието, но останалите суми ще останат дължими. Давам си сметка, че никак не е лесно да се намерят средства за подобно решение, но това е минимумът – около 1 млн. лева, за да могат всички работещи във Вазовските заводи да получат поне по една минимална заплата.

КНСБ провежда информационна кампания за референдума за АЕЦ „Белене”. Какво е мнението ви – трябва ли да имаме две атомни електроцентрали в България?

Пламен Димитров: Това беше една информационна кампания, за да могат хората да отидат и да направят своя избор, без да им казваме как да гласуват на референдума. Объркването сред хората поради разнопосочното говорене на политиците ни накара да направим пет регионални срещи в София, Враца, Варна, Стара Загора и в Пловдив. На тези срещи се събраха около 700-800 синдикалисти от различни предприятия в страната. Обяснихме, че гласуване „За” означава гласуване за каквато и да било ядрена централа, не само конкретно за „Белене”. А каква ще бъде централата решава правителството, ако референдумът е валиден. Отговор „Не”, не означава, че ще живеем на свещи, както се опитват да ни обяснят някои хора. Коментирахме алтернативите, както и как да бъдат запазени балансите, разписани в Енергийната стратегия на България до 2020 г., които посочват, че приоритетно преобладаващото добиване на ел.енергия в България е от нефт и въглища и то не би трябвало да бъде измествано чрез по-голямо енергопроизводство от ядрени мощности. Казано по този начин, това значи, че ядрената енергия трябва да бъде 30% от общото ни енергопроизводство.

Нека да минем на темата за доходите. По данни на Евростат, в България доходите са най-ниски от цялата Еврозона. Какво може да се направи по въпроса?

Пламен Димитров: Ако погледнем данните на Евростат, минималната заплата в България е под 150 евро, независимо че се увеличи от 1-ви януари 2013-а. Средната работна заплата е под 390 евро. Само за сравнение, минималната работна заплата в съседна Турция е около 395 евро, която изпреварва средната в България. Така че не може да се сравняваме нито с Румъния, нито с Гърция, а и Турция вече не можем да я стигнем по никакъв начин. А за нас проблемът с доходите е важен социален въпрос, който би трябвало да бъде представен във фокуса на обществено-политическото внимание, в започващата скоро предизборна борба. И трябва да бъдат решени два основни въпроса. Първият е българинът да получава поне толкова, колкото произвежда, а той произвежда почти два пъти повече, отколкото получава. Оттук нататък, преразпределението на ниво предприятие е един от ключовите фактори, които генерират несправедливост в доходите и несправедливост дори и в сегашния БВП, който България произвежда, колкото и малък да е той. Това е първата ни задача и на политиците би трябвало да бъде - на ниво предприятие това да се промени чрез колективно трудово договаряне или чрез правила за образуване на работните заплати.

Издействано беше увеличение на минималната пенсия, но скокът само с 5 лева за най-бедните пенсионери не е ли смешен?

Пламен Димитров: Увеличението на пенсиите в този вид е правителственият вариант. Ние предлагахме 10% увеличение на всички пенсии от 1 януари, както и коледни добавки, които можеха да бъдат платени от обявения трикратно по-нисък дефицит за миналата година. Ако бяха платени коледните добавки, дефицитът щеше да бъде отново в рамките на възможното. Но не беше изпълнено това наше предложение, както не бяха увеличени и обезщетенията за майчинство за отглеждане на дете от 1 до 2 години и не беше увеличено минималното обезщетение за безработица.

Наскоро имаше протести на железничарите, на хематолозите, на майките. Трябва ли всичко в страната да се решава с протести?

Пламен Димитров: Ние сме радетели на диалога, но за съжаление в последните 12-18 месеца, за разлика от първоначалния старт на това правителство, когато имаше редица договорености, част от тях се изпълниха, други се подмениха. Стартът на неизпълнението на договореностите започна с бламирането на пенсионната реформа, след което последваха редица други, което доведе до сътресение в много системи и до протести. Но аз очаквам да има още такива, ако не продължи диалогът. За съжаление, през последните шест месеца сме имали едно единствено събрание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и това според мен е и причината за продължаващите конфликти и протести на много места. Когато няма диалог, и протестите са механизъм за решение.

В тази връзка задъхват ли се синдикатите в социалния диалог в условията на икономическа криза и по какъв начин ще се отрази това на Тристранката?

Пламен Димитров: Ние не сме доволни от състоянието на социалния диалог в последната година и половина. То деградира, върви надолу. Степента на ефективност също върви надолу. Заедно с работодателите предложихме мерки за стабилизация на диалога в началото на 2012-а година. Една година по-късно няма решение по тях. Затова вече съм умерен песимист, че ще има някакво подобрение на диалога в оставащите няколко месеца до изборите. А всъщност, ние сме длъжни да търсим решения на парче с министерствата, с работодателите, но както виждате, не винаги успешно.

С кое от правителствата досега имахте най-добър социален диалог?

Пламен Димитров: Трудно е да се каже. Обикновено всички правителства в началото започват с желание за по-ефективен диалог в първата година-две. След което, като че ли губят мерак, вярват, може би, че стават много силни и нямат нужда от парньори и в последните месеци, като че ли без изключение, всички правителства вървят към едно охлаждане и пренебрегване на социалния диалог. Това важи както за правителството на Сакскобургготски, така и за Станишев. Наблюдаваме го и сега. Като че ли е някакъв български вариант на партньорство без устойчивост и без взаимно зачитане и доверие, което не води след себе си ефективни решения.

По шестобалната скала как бихте оценили социалната политика на правителството „Борисов”?

Пламен Димитров: Това правителство няма по-добра политика от предишните по отношение на социалната сфера. То, за съжаление, вкара доста обещания, които не можа да изпълни, особено в социалната сфера. Фактът, че запази стабилността на страната беше за сметка на социалната цена, която много хора платиха. Около 450 000 души загубиха своята работа. Повечето са със замразени доходи и пенсии, които досега частично се компенсират, но дори и последното увеличение на пенсиите и на бюджетните заплати, няма да може да компенсира инфлацията за цялото 4-годишно управление. В същото време трябва да си даваме сметка, че правителството на Бойко Борисов управлява в условията на най-тежката криза, която се случи в последните десетилетия и от тази гледна точка, трудно е да се оцени дали е била възможна по-добра социална политика.

Ако трябва да сравните последните три правителства, при кое от тях живеехме най-добре?

Пламен Димитров: Трудно е да направя това сравнение, тъй като при всяко правителство имаше и пикове, и спадове. Имаше и инфлационни удари, имаше и увеличение на енергоносителите, на парното и във всеки един момент, може би, гражданите са имали различно усещане за това дали живеят по-добре, или по-зле. Трябва да кажем, че всички правителства правеха опит за увеличение на доходите. Някои имаха повече фискално пространство. Да не забравяме, че когато икономиката върви нагоре и има излишъци в бюджета, е по-лесно да увеличаваш заплатите, както направи правителството на Сергей Станишев и то през първите няколко години от управлението си. Само че последното увеличение, което бе направено от това правителство, бе прехвърлено за изплащане от кабинета „Борисов”, което не беше докрай коректно. По времето на Симеон Сакскобургготски също имаше пикове и спадове, но тогава пък имаше доста конфликти и стачки. Така че дали и доколко хората са доволни, трудно е да ги сравняваме. Не мога да дам точна оценка кой кога какво е получил.

Автор: Анелия Тодорова