Журито преди старта на „Големите надежди”

Часове преди най-талантливите пеещи деца да излязат на сцената на „Големите надежди”, Любо, Дивна и Веселин Маринов разказаха за първите си музикални изяви, помнят ли любимите си детски песни и какво биха посъветвали младите таланти. 

Спомняш ли си първата изява на голяма сцена и чувството тогава?
Дивна: Спомням си почти всичките си изяви на сцена, като казвам почти, защото на първите съм била толкова малка, че нищо не помня от тях. Всеки път чувството е едно - все едно съм си у дома. Сцената е едно от местата, на които се чувствам най-добре и винаги е било така.

Веселин Маринов: Първият ми концерт като професионален музикант беше през далечната 1981 г. на 2 декември в Спортната зала в град Видин. Излязох на сцената като солист на рок-група „Импулс”. Усещането е неповторимо. То е като всичко първо, което всеки от нас преживява в професионалния си път – първия работен ден, първото откритие или като мен – първия концерт. Чувствах се в безтегловност. Не вярвах в собствените си възможности. Имах съмнения в текста. Мислех, че всички гледат само мен. Но предимството тогава беше, че излязох на сцената с рок-група „Импулс”. Зад мен бяха моите колеги, някои от които имаха зад гърба си десетки изяви. Това несъмнено беше много голяма подкрепа. И изобщо участието ми в тази група през всичките четири години беше невероятна подготовка за по-спокойно и лесно навлизане в дълбините на самостоятелната кариера. 

Имате ли любим спомен от детството и какъв е той?
Дивна: Нямам си любим по простата причина, че те са толкова много. Имах страхотно детство, изпълнено с много щури моменти.

Веселин Маринов: Всяко връщане назад към детството е свързано с красиви и незабравими спомени, но ако трябва да кажа най-силния такъв – това е зимата. Дълбокият сняг в детството и безкрайната и дълга зима. 

Любо: Любимите спомени са много, но един от най-ярките е първият ми полет със самолет. Май беше до Варна и усещането си го спомням много ясно и досега.

Коя е любимата ви детска песен и знаете ли пълния текст на наизуст?
Дивна: Като цяло си спомням, че още от малка се залепях за MTV канала и слушах Destiny's Child и Jennifer Lopez, но имахме касетка с детски руски песнички, които постоянно слушах. Сега мама ми разказва, че много съм харесвала „Жаба-жабурана” и „Прела баба”, като съм я пеела с всичките й куплети. Още като дете харесвах и R'n'B и hip-hop изпълнителите. Тогава имаше една old school вълна на тези стилове, която и до днес обожавам. Christina Aguilera и Beyonce правеха първите си крачки с много яки парчета. Alicia Keys също винаги е била от любимките ми, 50 Cent беше в разцвета си, а когато ходех на гости у баба, тя ме посрещаше с концерти на Tina Turner и Aretha Franklin.

Веселин Маринов: „Над смълчаните полета”. Да, все още знам целия й текст. 

Любо: Любима детска песничка нямам, но наскоро се включих в една аудио компилация и изпях много забавна песничка „У дома часовник трака…”, май се казваше „Будилник”.

А танцували ли сте танца на Патето Яки? 
Любо: Да, танцувал съм го (смее се)… Даже още помня много от стъпките.

Какво искате да посъветвате младите таланти, които ще се изправят пред вас тази вечер?
Дивна: Да забравят, че сме там и да ни издухат с изпълненията си!

Веселин Маринов: Тези деца са толкова малки, толкова далеч от реалния живот. При тях още не са дошли пубертетът, мутирането на гласа, изясняването на истинските мечти и желания в този живот. Бих искал да ги посъветвам всяка нота, всяка песен, всеки ден от това предаване да го изживеят като един прекрасен миг, за който ще си спомнят, когато след време се върнат назад към своето детство. 

Любо: Да приемат нещата като игра, която много харесват и да се забавляват на сцената.

Любо, след менторството в X Factor и срещата наистина с почти изградени изпълнители притеснява ли те срещата с малките таланти?
Любо: Общуването с децата-таланти категорично ще е много по-отговорно за мен. Нямам предварителна нагласа или форма за комуникация с тях. Най-важното за мен и това, което ще е водещото, докато разговарям с тях, ще е мисълта, че срещу мен стоят напълно равностойни личности. 

А готов ли си да акомпанираш на барабани на някой млад талант? 
Любо: Разбира се (смее се). В момента, в който някой млад талант реши, че има такава необходимост, аз съм зад барабаните!

Какво очаквате от „Големите надежди?
Дивна: Очаквайте неочакваното! 

Любо: Голям брой талантливи деца - това е изненадата, която очаквам. Таланти, които биха засрамили дори и някой от големите изпълнители.