Каква е връзката между пълнолунието и промяната в съня
Има много фактори, от които зависи дали сънят ни ще е дълбок и непробуден или не, и повечето от тях са обективни – в какво помещение спим, стресирани ли сме, шумно ли е, дразни ли ни светлина. И докато всички те подлежат на корекция от наша страна, някои малко по-мистични и неуловими причини подлагат на изпитание почивката и съня ни, при това без никаква възможност да им влияем!
Едно от тези полу-фантастични неща е... пълнолунието. Всички знаем, още от деца, че по пълнолуние някои хора не могат да спят (вероятно собствените ни майки са ни го споделяли, тъй като жените очевидно са по-податливи на влиянието на Луната). Да не забравяме за приказките за вълци, върколаци и прочие същества, които се активират точно по пълнолуние, а тези от вас, които имат деца, може би са наблюдавали тенденцията по пълнолуние децата да са по-изнервени и активни. Всичко това означава, че наистина има НЕЩО в тази фаза на Луната, което влияе на емоциите и оттам – на съня ни.
Взаимовръзката между фазите на Луната и човешкото поведение интересува и учените и вече съществуват доста доказателства, че лунните цикли имат ефект върху функцията на психиката и поведението на животните, в това число на птиците, рибите и други морски обитатели.
В скорошно международно изследване, проведено с участието на 5000 деца от 12 страни, е установено, че има промяна в навиците при смяната на различните фази на Луната. Чрез специални акселерометри, поставени на китките на децата, учените са измервали как децата реагират на лунните фази, като са отчитали промени в съня и събуждането им. Събирани са данни за продължителността на съня, както и неговата ефективност, тоест броя часове сън спрямо общия брой часове, прекарани в леглото. Измерена е и активността по събуждането на децата.
Изследователите са открили, че децата са спали с около 4.9 минути по-малко по време на пълнолуние в сравнение с фазата на новолуние.
Съществуват и други изследвания, доказващи връзката между пълнолунието и промяната в съня, но, за съжаление, все още няма солидно научно обяснение защо това е така. Едно е сигурно – не е заради светлината, нито заради гравитацията. Нито пък е заради приливите – лунната гравитация действително влияе на приливите на океаните, но пък не се отразява на езерата и дори на доста от моретата – просто те са твърде малки, за да усетят ефекта ѝ.
Може би отговорът е, че както всички останали животински видове на Земята, и ние сме еволюирали на тази планета с определен набор от астрономически цикли – ден и нощ, пълнолуние и новолуние, а циркадните ни ритми (тоест, биологичният ни часовник) просто са се адаптирали към тях. И докато при растенията например е трудно да бъде посочен къде точно се намира биологичният часовник, то при хората неговото място като че ли е ясно – това е така нареченото супрахиазматично ядро, малък участък от хипоталамуса (център на вегетативната нервна система, намиращ се в мозъка). Той играе роля в производството на мелатонин (хормон на съня), на някои невротрансмитери и други химични съединения, които участват в общ ритъм, влияещ се както от земните, така и от космическите енергии. Да, звучи малко странно и налудничаво, но истината е, че физически хората сме същества от тази планета, но мозъците ни – и поведението ни – очевидно принадлежат и на друг свят!
Казано накратко – хората сме лунатици и това е положението! Така че, ако на следващото пълнолуние отново ви хване безсънието, просто си помислете колко голяма е Вселената и колко далече е Луната от нас... а все пак успява да ни въздейства. Гарантираме ви, че тази мисъл ще ви успокои, а твърде вероятно – и да ви приспи.