Димитър Бербатов за пътя до Олд Трафърд и обратно

Днес в “Ничия земя” Елена Чопакова ни среща с Димитър Бербатов – един от най-успелите български футболисти. Това няма да е класическо интервю, а по-скоро разговор за нещата от живота; за пътя от Благоевград до Манчестър и обратно; за площадката пред един благоевградски блок, на която едно малко момче играе футбол с баскетболна топка; за поляните на Марикостиново, където същото това момче пасе крави; за градски стадион в областен град, по който един младеж тича към мечтите си; за голям столичен стадион, напоен с много пот и сълзи и тук-там кръв; за Театърът на мечтите – Олд Трафърд в Манчестър, терен, на който да играеш е рядка чест и огромна отговорност.

“Говорим с Димитър Бербатов. Суперлативи за него, а и на него не са му нужни. Страницата му в Уикипедия може да ви каже всички цифри и постижения. Но само той може да ви каже колко са му стрували. 90 минути на терена са отражение на хиляди часове тренировки и лишения. А мъжете, които виждаме да се боричкат на терена, да демонстрират сила и ловкост, комбинативност и физическа форма, внимание, също плачат, хвърлят боклук, притесняват се от старостта и се съобразяват с жените си. Това не е ново, новото е, че не се притесняват да си го признаят.

Как се качваш до върха е достояние на всички. Пътят на Димитър Бербатов до Олд Трафърд наблюдавахме всички. Радвахме се с него. Но как слиза Димитър Бербатов от върха е гледка, до която малко имат достъп. Как слиза е много по-показателно за човека. Дори само защото на върха се е качвал сам, а е слизал със жена и деца. Пътят надолу е труден и коварен за всеки, не само за него. Успехът не е само отбелязани голове, изригващи от овации стадиони и тлъсти банкови сметки. Обикновено успехът се плаща със сълзи. Зад кулисите. Бербатов е платил своя и наистина има на какво да научи децата, които искат да станат като него. Следващата събота разговорът с Димитър Бербатов продължава.”