Австрийският посланик у нас: Не сме срещу България в Шенген, а за сигурността в Европа

Австрия не е нито срещу България, нито срещу Румъния, а за сигурността в Европа. Така австрийският посланик у нас Н. Пр. Андреа Икич-Бьом. Андреа Икич-Бьом мотивира решението на страната си да гласува срещу приемането на страната ни в Шенген. В интервю за NOVA тя отрече дипломатическата служба в София да е правилa нарочна индивидуална проверка по прилагането на Шенгенските правила. По думите ѝ пътуването до границата е било предварително планирано и не е имало нищо общо с безвизовата зона. 

Ето и текста на цялото интервю:

Вътрешните министри и министрите на правосъдието на страните членки на ЕС засега отхвърлиха приемането на България в Шенген. На какво се дължи това решение?

Първо, благодаря много за интереса, това ни дава възможност да обясним в детайли ситуацията от австрийска гледна точка. Бих искала да подчертая: Австрия не е нито срещу България, нито срещу Румъния, а за сигурността в Европа. Ние сме отговорни за безопасността на австрийците.

В ситуация, в която Австрия – заобиколена от (асоциирани) Шенгенски държави – има най-голям брой лица, търсещи убежище, на глава от населението сред държавите в континентална Европа, разширяването на Шенгенското пространство, за да включи Румъния и България, в момента е немислимо. Моля, поставете се в нашата позиция: само тази година около 100 000 нелегални мигранти бяха задържани в Австрия. От тях около 75 000 не са били регистрирани, което означава, че са преминали външната граница на ЕС и са преминали през други страни към Австрия, без да бъдат проверени. Това ни показва драстично: Шенгенската система в сегашния си вид не работи и европейската система за убежище и миграция в момента не служи на предназначението си.

Засега Румъния също остава извън Шенгенското пространство. Пред едни и същи предизвикателства ли са изправени българската и румънската държава?

Предизвикателствата са не само пред България и Румъния, но и пред ЕС като цяло. Ние не сме срещу нашите партньори от ЕС България и Румъния – поддържаме близки отношения на доверие и с двете страни – за нас са важни съвместните европейски усилия. Неразбираемо е, защо отделни страни членки - включително Австрия - са оставени сами с тези задачи в ЕС и Шенгенското пространство. България и Румъния също трябва да получат европейска подкрепа за защита на външните си граници.

Австрийският канцлер Карл Нехамер обяви, че в момента в Австрия има 75 000 нелегални мигранти, които по думите му, очевидно са прескочили външната граница на ЕС – това ли е основният проблем, основната спънка, която затваря вратата за Шенген пред България?

Трябваше да се изпрати към Брюксел призив, с който да се привлече вниманието към непропорционалната тежест върху Австрия. Ето защо очакваме думите да бъдат незабавно последвани от конкретни действия и Европейската комисия да изпълни приоритетно следните мерки:

· Пилотни проекти за процедури за убежище по външните граници на ЕС;

· Осигуряване на правно основание за политика на връщане;

· Създаване на правна основа за процедурите за убежище в сигурни трети страни;

· финансиране от ЕС за бъдещи инфраструктурни мерки по външната граница на ЕС;

· Финансиране от ЕС за услуги, предоставяни от държави-членки на ЕС за охрана на границите в други държави.

Това е нашият апел към Брюксел и другите държави-членки. Ако успеем да изпълним тези пет точки, ситуацията за България и, разбира се, Румъния ще бъде значително по-лесна. От наша гледна точка е важно да се гарантира, че България и Румъния могат ефективно да допринесат за функционираща защита на външните граници на ЕС. Не може да се отрече числото от 75 000 нерегистрирани мигранти, които са заловени в Австрия. Те са изминали дълго разстояние през няколко държави, за да достигнат до Австрия, която няма излаз на море.

Появиха се коментари за корупцията и организираната престъпност на територията на България – какво е мнението на Австрия по тази тема?

Разбира се, борбата с корупцията и организираната престъпност е особено важна за собствения интерес на всяка страна и е един от най-важните фактори за инвестиционния климат. Нашата позиция за Шенген, обаче, се основава на огромния брой нелегални мигранти в Австрия - не можем да стоим безучастни и да наблюдаваме бързото нарастване, особено от лятото насам. По-скоро искаме да работим ръка за ръка с България и всички други държави членки, за да подобрим системата, която в момента не работи така, както е създадена.

Според българските власти решението на Австрия се дължи по-скоро на вътрешнополитически съображения. Има ли нещо вярно в една подобна теза?

Не, да се излага подобна теза би било абсурдно. Тук бих искала да подчертая, че Австрия показа във Втората република, колко сериозно се отнася към своята отговорност, приемайки повече от 2 милиона бежанци от 1945 г. насам – като се започне с тези от Унгария през 1956 г., след това от бивша Чехословакия през 1968 г., от Полша в началото на 1980-те, Хърватия и Босна и Херцеговина през първата половина на 1990-те - за да назовем само няколко примера, както и в момента с временното приемане на повече от 85 000 разселени лица от Украйна. Много от тези хора се върнаха в родните си страни, но голяма част останаха. И в ситуация, в която икономическите мигранти претоварват системата, за тези хора, които действително се нуждаят от закрила според Женевската конвенция за бежанците, има опасност да бъдат пренебрегнати.

Според служебния премиер Гълъб Донев посолството на Австрия в София е извършило индивидуална проверка по прилагането на Шенгенските правила от България, разкажете ми малко повече за тази проверка. Какви бяха резултатите от нея?

Дълго време преди дискусията за Шенген посолството беше планирало това пътуване до границата, което няма нищо общо с Шенген, и компетентните органи в България бяха наясно с това. Част от дейността на всяко посолство е да се информира възможно най-обективно и за нас беше важно да отделим време за това. Бих искала да използвам случая да благодаря на българските власти за тази възможност и многобройните ценни дискусии. И за това, че ни позволи сами да придобием представа на място. Успяхме да благодарим на българската страна за отличния обмен – не винаги става дума само за Шенген.

Шенгенското пространство все пак се разширява – на 01.01.2023 г. Хърватия ще стане част от него. С какво тя превъзхожда България и Румъния?

Отговорът е прост: на австрийската южна граница (Щирия/Каринтия) почти няма заловени мигранти, но има огромен брой на източната граница (Бургенланд).

Появи се информация, че Австрия ще поиска нов график за присъединяването на България и Румъния към Шенген, който да бъде определен през есента на 2023 г. Какво очаквате да се промени дотогава?

Моля, имайте предвид, че ние не казахме категорично или общо не на разширяването на Шенген, но разширяване в момента не може да се одобри. Беше направена добра първа стъпка от Европейската комисия с Плана за действие за Западните Балкани. Той съдържа полезни елементи. Сега са необходими бързи конкретни стъпки.

Така че са нужни мерки и същевременно положителен ефект, а именно намаляване на броя на заловените нелегални мигранти.

Каква според Вас ще бъде ответната реакция на България и притеснявате ли се от нея?

Имаме дългогодишно приятелство с България, познаваме се и се ценим. Приятелите винаги говорят помежду си и търсят диалог дори по предизвикателни теми. Всички разговори, които съм имала привилегията да проведа с членове на правителството и други представители на България, се характеризират с голямо взаимно уважение, което е солидна основа. Убедена съм, че Австрия и България по същество искат едно и също нещо: да бъдат част от сигурна Шенгенска система, която работи в цяла Европа. Вътрешните граници обаче могат да бъдат отворени само ако външните граници са защитени. Това е основният принцип на Шенген.