Минималната заплата ни прави по-бедни

Административното определяне на минимална заплата и осигурителни прагове всъщност ни прави по-бедни. Това сочат анализите на Института за пазарна икономика.

Заради липсата на реформи страната ни губи позиции в повечето международни класации, които следят икономическото развитие.

Възможностите за правене на бизнес се влошават, а индексът за възприятие на корупцията се срива до нивата от 1999 г.  

Въпреки многото мерки, буфери и котви за стабилизиране на пазара на труда, от 2009-та насам са загубени 400 хиляди работни места, показва анализа на икономистите.  Държавата, оказва се, се меси там където не й е мястото.

„Държавата има своята роля и тя е да защитава живота на хората, да гарантира, че правилата са за всички и те се спазват. Това, в което държавата се проваля изключително много. Това, за което тя е призвана е най-ниско ефективно в България. Това, за което не е призвана се опитва да навлезе по всички фронтове”, обясни Светла Костадинова от Института за пазарна икономика.

Не е работа на правителството да определя минимални заплати или пък осигурителни прагове, е позицията на икономистите.

Предприемачът има две възможности - или освобождава работници защото не може да им дава тези заплати, или започва да плаща под масата. Ако обаче пред този телевизор стои работник, който научава, че минимална заплата вече няма да има - каква е гаранцията, че работодателя няма да му плати само 200 лева.

Ако всички тези регулации отпаднат. Ако съдебната ни система функционира добре и едно дело за несъстоятелност не продължава до рекордните 6-7 години, то предприемачите ще са  спокойни да правят бизнес у нас.

Повече по темата може да гледате във видеото.