Деца от българската диаспора в цяла Европа се събраха в Брюксел

Деца от българската диаспора в цяла Европа се събраха в Брюксел. Поводът е отбелязването на 1150 години от Великоморавската мисия на Кирил и Методий.  

 

Живеем във времена разделни. Времена, в които предразсъдъците на политиката, криворазбраният патриотизъм, изкривените идеали и още редица дребнави и остарели схващания са способни да изправят брат срещу брата.

 

Тук трябва да си припомним един урок по история. През 863 г. братята Кирил и Методий се установяват в селището Велеград, днешна Чехия, където поставят началото на историческо обединение, равностойно на създаването на Европейския съюз векове по-късно. Светите братя пръскат семената на славянската писменост на Запад. Създават училища, превеждат Светите книги, проповядват на говорим народен език.

 

Великоморавската мисия на братята помага на милиони да намерят общ език и писменост. Затова са им нужни учители, епископи. Те са искали да изградят една афтокефална църква със славянски като литургичен език.


Предимно българска е заслугата днес близо 300 милиона души да използват кирилицата. Докато във Великоморавия са преведени част от богослужебните книги, именно страната ни създава уникален фонд на славянската книжнина.


„По такъв начин България се превръща в мисионерка, а и в цивилизаторка на редица славянски народи. И разбира се, цяла Русия, където славянското писмо, донесено от България се е разпространило. А после и в Азия. Защото много, не само европейски славянски народи, а и азиатски народи са усвоили тази азбука”, обяснява д-р Игор Калиганов – филолог-славист в Руска академия на науките.

 

За чешкия българист професор Рихлик културното обединение на славянските народи оформя първата форма на европейската интеграция. Затова във Велеград от 1863 година насам Кирил и Методий са на почит.


„Всяка година там се събират на поклон вярващи, макар че сме католици, от Чехия, Словакия и други славянски народи”, допълва проф. Ян Рихлик, чешки българист, историк в Карловския университет в Прага.

 

1150 години след паметната мисия на Кирил и Методий обединена Европа си спомни за българската следа. Един от малкото поводи за страната ни да се говори не на езика на черната икономическа статистика, а на езика и писмото, завещано от светите братя. Ученици от българската диаспора в различни краища на континента припомниха в Брюксел урока по история, който много политици забравят.


Събирането на младите просветители в Брюксел не е случайно. Именно европейската столица е най-доброто място да бъде отправено посланието, че езикът не трябва да разделя, а да обединява.


Това го казва на чист български език и Мартина Стояновска от Македония. 16-годишен ученик с амбиция да следва архитектура в София. „Не съм съгласна с това, че сме различни народи. Едни и същи сме. Само ни делят едни граници”, казва Мартина.


Трябва да сме горди, че сме българи. Думи на Айсен Сапунджи от Якоруда, според която трябва да поглеждаме назад в историята винаги, когато националната ни гордост е поставена под въпрос. Айсен е пример за подражание и в още едно отношение. Допреди половин година тя е била убедена, че ще живее извън България. Днес нагласата й е противоположна.


В навечерието на 3 март из кулоарите на Европейския парламент ехти българска реч и славянски песнопения. Политическият елит на континента има възможност да се запознае с просветителската мисия на Кирил и Методий в изложбата „България – съкровище на словото”. Кратък урок по история и разказ за един народ, без който обединена Европа нямаше да е същата.


Репортер: Николай Василковски 


Репортер: Николай Василковски