Ако дарителят даде повече от 310 лева, трябва да представи декларация за произход на средствата
За първи път Сметната палата ще има възможност да проверява дали дарителите, които ще финансират партиите за предстоящите избори, всъщност не са служители на една и съща компания и така не се крият бизнес дарения.
Политиците нямат право да приемат пари от фирми. Парадоксалното е че, ако одиторите засекат фиктивни дарители, нямат право да ги санкционират.
По закон, ако дарителят даде повече от една минимална заплата (310 лева), то трябва да представи и декларация за произход на средствата. Ако се окаже по-щедър – горната граница е 10 хиляди лева.
По правило българската Сметна палата не е наказателен орган. Наказанието на практика е посочването с пръст.
Партиите през последните години са се дисциплинирали, смятат инспекторите. И напомнят за зората на демокрацията, когато политическите сили имаха право да търгуват с акцизни стоки като горива и цигари.
Сметната палата проверява партиите по две линии – при избори, до 30 дни след края на кампанията, одиторите трябва да получат отчет за това какви пари са получили и какви са похарчили кандидатите за държавни постове.
Освен това всяка година, без значение имало ли е избори или не, партиите подават редовните си годишни отчети – срокът за това изтече преди дни. До момента са получени 141 отчета – чакат се още, които вероятно все още пътуват по пощата.
Оказва се че най-сериозната санкция идва, ако не се подаде годишният отчет – и тя е за парламентарно представените партии, които взимат държавни пари – те рискуват да им спрат субсидията.
В 41-вото Народно събрание максималната субсидия бе около 22 милиона годишно – за най-голямата партия ГЕРБ. Радикалдемократическата партия като член на „Синята коалиция” получаваше най-малко - 18 хиляди. Ако си спестят подаването на отчет, няма да видят пари от бюджета доста време.
При подадени неверни отчети наказанието е публичността, а информацията се изпраща в прокуратурата, в случай че има съмнения за престъпление.
