Максималната пенсия може да достигне 1100 лева

Максималната пенсия догодина може да стигне до 1100 лева. В момента тя е 770. Това е един от вариантите, които се обсъждат в социалното министерство. Готвят се и нови правила, по които да се увеличава минималната заплата в страната.

Конкретно решение все още няма след края на консултативния съвет. Участниците са обсъждали над 10 варианта за тавана на пенсиите. Консенсус има единствено по въпроса колко да нарасне максималният осигурителен доход. Към момента той е 2200 лева, а най-вероятно догодина ще е 2400. Оттук идват и вариантите за максималната пенсия. Тя се определя като 35% от максималния осигурителен доход.

Едно от предложенията е този процент да нарасне на 40. Така пенсията ще стане 960 лева. Това ще струва 6,9 млн. месечно, а 36 000 души ще получават реална пенсия, за 17 000 ще има таван.

Друг вариант е процентът да нарасне до 46-47, което ще гарантира над 1100 лева. Това ще струва 8,8 млн. месечно, 44 000 души ще получават реална пенсия, а 9000 - с ограничена. 

Има и други варианти – максималният размер на пенсиите да бъде шест пъти минималната такава, или по-точно 960 лева. Това ще струва 5 млн. месечно, 25 500 души ще получават реална пенсия, а 27500 - ограничена.

Най-очакваният, но и най-скъпият ще е таванът да падне за всички пенсии. Това също е възможно, ще засегне 53 189 пенсионери, но ще струва на бюджета на държавното обществено осигуряване около 125 милиона лева годишно.

Най-евтиният обсъждан вариант би бил промяна да няма. 

Обсъждат се и други теми, сред които е определянето на минималната работна заплата. В момента това се извършва с решение на Министерския съвет.

Въпреки обещанията за ръст на минималната работна заплата от октомври, най-вероятно това ще се случи от догодина. Очаква се размерът ѝ да е около 340 лева. Дискусията за минималното възнаграждение обаче не свършва дотук.

„Това не ни пречи още в следващия Национален съвет за тристранно сътрудничество да внесем  поредния опит за обединение около един модел за определяне на МРЗ и ако стигнем до един консенсусен модел, който на базата на обективни критерии и параметри да определя МРЗ – ще бъда удовлетворен”, каза министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.

Идеята е всяка година размерът на минималната работна заплата да се определя спрямо инфлацията, производителността на труда, линията на бедност и други показатели. Синдикатите също приветстват идеята.

„Ако не се предприемат мерки от държавата, тези работещи бедни отиват и кандидатстват за енергийни помощи, социални помощи и се натоварва държавният бюджет”, заяви Николай Николов от КТ „Подкрепа”.

Работодатели са категорични, че повишаването на минималната заплата ще се отрази негативно на малките фирми. Заради по-големите разходи за възнаграждения и осигуровки те ще бъдат принудени да повишат цените на стоките и услугите си и така ще намалее конкурентоспособността им. Доста по-малко ще е отражението при средните и големи фирми, тъй като тук заплатите по правило са доста по-високи.

Точно затова работодателските организации също ще останат верни на позицията си, че независимо от механизма, увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) не трябва да има. „Увеличението на МРЗ е свързано с увеличаване на безработицата и уволняването на хора”, смятат те.

За въвеждането на новия модел основна роля играе и Министерството на финансите. По информация на Нова оттам принципно биха подкрепили механизъм за автоматично увеличение на най-ниското възнаграждение, който да стъпва на обективни критерии. Не очакват обаче работодатели и синдикати да постигнат съгласие.

Експерти, министър и социални партньори ще се срещнат отново след седмица. Очаква се тогава да има по-ясна позиция.