Ученици от седем държави ще се борят за обичта на българската публика на Международен фестивал

„Българските деца са родени актьори”. Това твърди Селия Арана Ресола – съветник по образователните въпроси в Посолството на Испания в България. Тя заедно с четирима нейни колеги са се заели с нелеката задача да организират Международния фестивал за училищен театър, който ще се проведе в София през април.
В момента тече трескава подготовка за грандиозното събитие, което ще приюти 160 чуждестранни гости. В рамките на пет дни ученици от Полша, Русия, Словакия, Чехия, Унгария, Румъния и България ще изиграят пиеси както на съвременни, така и на класически испански автори.
Страната ни ще се представи с четири трупи, а най-любопитното е, че Софийската 157-ма езикова гимназия „Сесар Вайехо” ще участва с пиесата „Аз, за Марио, убивам”, написана от техния преподавател Давид Гонсалес Амучастеги. Има ли голям интерес към Международния фестивал и с какво ще ни изненадат българските ученици, Селия Арана разкрива специално за потребителите на NovaNews.bg.

 
 
Страната ни за втори път е домакин на Фестивала за училищен театър на испански език. Ученици от колко държави ще се представят и трудна ли е организацията на подобен тип фестивали?
Последният Международен фестивал се проведе в София през 2007 година. Тогава участваха Полша, Русия, Словакия, Чехия, Унгария, Румъния, България и Испания. Единствената разлика за тези седем години е, че сега Испания няма да участва. От всяка страна пристигат по две театрални трупи, спечелили националните конкурси за училищен театър на испански език. От българска страна, тъй като това е страната домакин, участие ще вземат четири групи. Три от тях са от столичните испански гимназии. Четвъртата група е от Русе и е победител в тазгодишния национален конкурс, който се проведе през февруари. Общият брой на участниците ще бъде 160 души, разпределени в 16 групи, като всяка група се състои от 8 ученици и двама преподаватели.
 

Къде ще се играят постановките?

Фестивалът ще се проведе в рамките на пет дни – от 24 до 28 април. Всички пиеси ще се играят в НАТФИЗ. Входът ще е свободен, разбира се, до запълване на местата в залите. Очакваме 160 чуждестранни гости, за които сме подготвили специална програма, включваща ателиета с традиционни български занаяти, както и разходки из София.
 

С какви творби ще се представят учениците?
Международните групи ще представят пиесите, с които са спечелили националните си конкурси. Софийската гимназия „Мигел де Сервантес” ще изиграе пиеса от Федерико Гарсия Лорка, която сме превели като „Марионетки с тояжки”, 22-ро СОУ „Г. С. Раковски” участва с пиеса от Педро Муньос Сека, наречена „Живот и картина”, а русенската езикова гимназия „Свети Константин Кирил Философ” ще представи пиеса на Антонио Муньос де Меса, която е озаглавена „Клоун Кихот”. Столичната 157-ма езикова гимназия „Сесар Вайехо” участва с пиеса, написана от един от преподавателите по испански език там – Давид Гонсалес Амучастеги, която се казва „Аз, за Марио, убивам”.
 

Има ли голямо разнообразие на постановките, с които децата се представят пред публика или някои от творбите се повтарят?
От опита, който имам през 5-годишното ми пребиваване в България, смятам, че разнообразието е голямо. Освен това с времето те натрупват опит, стават все по-уверени и се подготвят по-добре. Като цяло забелязвам, че нивото се покачва. Тенденцията е да се подбират или комедийни пиеси, или пиеси, които са свързани с битовите навици. Изглежда, че те най-добре пасват на настроението на подрастващите. Например те избягват да пресъздават класически трагедии.
Две от трупите ще правят една и съща пиеса от Федерико Гарсия Лорка – „Марионетки с тояжки”. От Алехандро Касона също ще се играят две пиеси – едната е „Самоубийствата през пролетта са забранени”, а другата се казва „Дърветата умират прави”. Възможно е и други пиеси да се повторят, но всичко зависи от програмата на чуждестранните участници.
Този фестивал има 20-годишна традиция като условията не са се променили с годините – максимален брой на участниците в пиесата е осем, а времетраенето трябва да е между 45 и 50 минути, поради което пиесите трябва да бъдат адаптирани или да бъдат написани при тези условия. Искам да отбележа, че има и съвременни автори, които са се специализирали да пишат пиеси за този фестивал, какъвто е случаят на Луис Харакемада.
 

Казвате, че учениците представят различни автори и творби. Това означава ли, че децата четат повече на испански език, отколкото преди са го правили?
Надявам се да четат повече. Истината е, че все повече и повече деца искат да участват на фестивала, поради което изборът на актьори става труден. Но не бих могла да кажа, че точно това ги провокира да четат повече. Несъмнено, след като веднъж се включат в театралната работа, интересът към испанската култура и традиции нараства, проявяват желание да научат повече за Испания и да пътуват дотам.
 

Широко разпространен ли е училищният театър в Испания, защото доколкото знам, това не е така в България?
В Испания има училища, които имат свой драматичен състав като извънучебна дейност, но далеч не всички. Моето впечатление за България е, че има много голяма театрална традиция – има много театри и постановките се играят пред огромна публика. Но забелязвам нещо друго – българските деца са по-добри актьори и то не само в сравнение с испанските ученици. Истината е, че България винаги се представя много добре на подобен тип фестивали. Българчетата са родени актьори.
 

Очертава ли се вълнуващ пролетен сезон на Испанското посолство в София и с какво още ще изненадате българската публика?
Миналата седмица Националният балет на Испания направи страхотно представление в НДК. Следващото интересно участие е на 8 април на квартет „Касал” в зала "България", както и Фестивала за училищен театър. Има интересни изложби, представяне на книги, както и Седмицата на испанското и латиноамериканското кино, която ще се проведе между 11 и 15 юни. Тази година също ще дойде и оркестърът на Астуриас с две представления – във Варна и в София. Всички тези културни събития, които ще представим, обединихме под името „Испанска пролет”.
 

Автор: Анелия Тодорова