Някъде-между-нагоре-надолу-наоколо

Какво има между казаното и стореното, между конструираното и реално ставащото – на този въпрос ще се опита да даде отговор свръхпространственият пърформънс „Нагоренадолуинаоколо”. На 12 април от 20.00 ч.в Центъра за култура и дебат „Червената къща” хореографката Лий Меир ще играе с езика на жестовете и вербалните внушения. А няколко дни по-рано тя п(р)оговори за постановката, част от фестивала "Антистатик", пред NovaNews.bg.

Нагоре, надолу или наоколо?

Лий Меир: Всичко това – едновременно.

В какво се изразява силата на жестовете в представлението?

Лий Меир: Жестовете в това представление са използвани като посредник между всекидневния език и танцуващото тяло. Аз тръгвам от простите жестове, които често съпровождат разговорите ни. Постепенно те се разпадат и превръщат в това, което бихме могли да наречем танцови движения, но са напълно обикновени, банални движения. Може да се каже, че в много моменти от пърформанса тялото е като подтекст на речта. Именно чрез жестовете този подтекст се разкрива - на моменти има ясна връзка между текст и подтекст, а в следващия изглежда сякаш тя напълно липсва. 

Как въздейства вербалният език?

Лий Меир: Вербалният език е използван в момент на разпадане на неговия смисъл, за да се демонстрира колко всъщност той е променлив и неустановен в думите. Текстът в представлението е изграден много просто -  от изречения, които хората казват почти всеки ден. Точно защото те се употребяват толкова често, ние всъщност изобщо не мислим за тяхното значение. Идеята ми беше да използвам много проста текстова структура,  така че изреченията и думите в нея лесно да могат да бъдат използвани извън нормалния контекст. Това ще позволи на публиката да се замисли за тях и изобщо за употребата на думите като нещо материално в ежедневния живот.

Какво има в пространството между казаното и стореното?

Лий Меир: Вътрешният ми импулс казва: „Елате и гледайте представлението!”

Къде е забавното, странното и ексцентричното в „Нагоренадолуинаоколо? 

Лий Меир: Ммм, те имат няколко функции. Първо искам да кажа, че всички пърформанси са странни! Наистина, в едно изградено представление, в ситуацията, когато някой представя нещо на някого другиго, има доза странност или неестественост. Но в тази зона на странност, да я наричаме „сега”, са позволени много неща, които в ежедневието ще се считат за странни. Аз исках да проуча и да размия малко границата на този зона. Заради това представлението е изградено чрез един вид процес на отчуждаване на ежедневните ситуации, с цел на живота да се погледне от неговата странна страна. 

Автор: Галя Станева