Близо 35 000 служители от сферата на държавното управление са били освободени от работа от началото на годината. Това показват данните на Агенцията по заетостта.
Миналият месец дори отбелязва рекорд - 13 000 нови безработни са подали документите си в бюрата по труда. Защо и кого съкращава държавата, разказва Марина Цекова.
Броят на новите безработни действително е много внушителен. Тук обаче става въпрос не за държавни служители, а за хора, които държавата наема за определен период от време – например за градинари или чистачи в кметствата.
Тук обаче идва проблемът – държавата си поставя за цел да намери работа на този чистач. Намира му, наема го при себе си за няколко месеца да чисти общината, например. След това парите свършват и чистачът отново е в отговорностите на държавата. Дори и повече, защото от НОИ започват да му плащат обезщетение за безработица. И това докато държавата отново му намери работа. На практика това може да продължи вечно.
Няколко месеца Михаил Сигурин работи като общ работник в община Банско и е доволен от програмите. От месец обаче отново е без работа и отново е регистриран в бюрото по труда.
„Регистрирам се, подписвам си се винаги, но безработица, няма работа”, обяснява Михаил Сигурин.
Михаил е сред хилядите, които са работили за държавата и сега отново очакват помощ от нея. Дори и според директора на Агенцията по заетостта обаче, практиката е порочна.
„Последните години броят на субсидираните работни места беше особено висок, беше дори в размер, който уврежда пазара на труда”, твърди Асен Ангелов – директор на Агенцията по заетостта.
Тенденцията обаче може и да се обърне. В сравнение с минлата година субсидираните от държавата места са с 46 000 по-малко. Така на практика безработните все по-рядко ще могат да разчитат на удобния работодател. Според икономисти – така трябва и да бъде.
„В държавите от ЕС се обръща повече внимание на пасивните политики на пазара на труда - на ориентирането, квалификацията, а не на директното създаване на заетост”, обяснява Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
И все пак често пъти в бедни региони работата за държавата е единствен шанс да спечелиш някой лев. А и да се докажеш.
А докато забележат Михаил, по традиция той отново ще разчита на държавата.
„Напълно безизходица. Просто човек се притеснява и не знае как ще живее и после нема смисъл в живота, а и няма бъдеще”, твърди Михаил Сигурин.
От Агенцията по заетостта увериха, че ще се стремят работодателят все по-рядко да бъде държавата и все по-често реалният сектор.
Повече по темата гледайте във видеото.
