Тази събота Даниела Тренчева разказва две истории за бебета

Тази събота, 8 ноември от 18:00 часа в „Ничия земя” Даниела Тренчева разказва две истории за бебета. 

 

Първата история е за родилката, която захвърли бебето си в дере край завода в Калофер, която потресе цяла България. 

 

Пенка от село Васил Левски шокира лекарите и разследващите с категоричния си отказ да признае бременността си и раждането на детето. Тя отишла с ножица зад шивашкия цех, отрязала пъпната връв, оставила бебето и тръгнала да хваща автобуса от центъра на градчето, за да се прибере. По пътя припаднала от кръвозагуба. В болницата дълго твърдяла, че имала тумор и не признавала за постъпката си, дори след преглед с ехограф, който показал наличието на плацента в утробата. 

 

Съдебна експертиза разби категорично версията на Пенка и на мъжа, с който тя живее на семейни начала - Иван Димитров, че двамата не подозирали за бебето и то се е родило мъртво. Детето е било здраво и или е задушено, или удавено... 

 

Другата история е за деца, родени в затвора в Сливен, чието единствено престъпление е, че са деца на собствените си майки. Обречени са да започнат детството си в тъмница - да, в луксозните стаи на тъмницата, но все пак зад решетките. 

 

Дали ще помнят, че са закърмени с погледите на надзиратели и сред най-заклеймената обществена утайка - престъпниците? 

 

На пръв поглед двете истории нямат нищо общо помежду си. Но само на първи. На втори поглед – и в двете истории бебетата са жертви на собствените си майки и в прекия, и в преносния смисъл. Първият случай - майката ражда детето си и го изхвърля в канала в гората, защото не ѝ трябвало. Бебето е живяло само 15 минути. Има дело за убийство. Другата история разказва за онези жени, които раждат в затвора и бебетата им живеят с тях зад решетките. И така двата разказа носят различни послания, но както ще стане ясно - не към самите участници. Не само защото те от послания не разбират, но и защото нищо и никой не е в състояние да се справи с тяхната потресаваща убеденост, че са добри родители. Дори и вече ничии родители.”