Пастра. Пръснаха болните във всички краища на България, а част от тях скътаха наблизо, в Рила...
Склад за хора
Години отне на държавата закриването на станалата известна със зловещите мистериозни случаи на самоубийства, наранявания и побои лудница в Пастра. Пръснаха болните във всички краища на България, а част от тях скътаха наблизо, в Рила, само на няколко километра от манастира. Преди време правозащитни организации нарекоха лудницата “Склад за хора”. Обосноваха го с нечовешките условия, при които живееха психично болните. Тази събота, 7 февруари, в “Ничия земя” Даниела Тренчева проверява как са хората там днес. Сега стаите са по-уредени, общинарите са подобрили храната и грижите. В склада за хора вече се складират преживявания – реални и нереални… И след лечението обаче психично болните са обречени на доживотен престой. Измрели близки и такива, които не искат да ги видят. Никой не иска да ги вземе…
“В центровете за психичноболни в Рила истината има много имена. Щастието - също. И мечтите си имат имена. Тук не са забравили да мечтаят и да се стремят към свободата… в главите си. Усмихнала ли им се е съдбата, лишавайки ги от някои способности да възприемат колко всъщност е побъркан светът около нас? Те поне признават, че са болни. Някои им казал диагноза и живеят с другите – в себе си и около себе си. Но мирно. И без излишни очаквания. Там реалното се блъска с нереалното, но има категорични убеждения, позиции и правила. Никой не казва, че не знае какво иска, никой не казва на другия, че е луд, когато спорят. Никой не пожелава чинията на другия, нито жената, нито парите, нито съдбата му. Някак си остават по-близко до… мисълта за екскурзия до Бога.”
Затвор за деца
На 20 км от Монтана, в Бойчиновци, се намира единственият у нас затвор за непълнолетни. Тази събота, 7 февруари в “Ничия земя” Елена Чопакова ни отвежда в затвора за деца - поправителния дом за съдби. В него се попада накрая – когато и родители, и педагози, и съдии, и общество са вдигнали ръце. След много грешки или след само една – фатална. След много бой и малко внимание. След края на детството и в началото на живота.
“Може и да не вярвате, но децата могат да убиват, крадат, насилват и измъчват жертвите си. Тогава по-добре не гледайте… Разказаваме ви история за деца и убийства. За абсолютната безскрупулност и за горчилката на изкуплението. За падналите ангели и всеопрощаващия Бог. За временното лишаване от свобода и за живота като карцер. За ничиите деца на ничията земя… Знаете ли къде е вашето дете сега?”
