"Ничия земя": Склад за хора

Години отне на държавата закриването на станалата известна със зловещите мистериозни случаи на самоубийства, наранявания и побои лудница в Пастра. Пръснаха болните във всички краища на България, а част от тях скътаха наблизо, в Рила, само на няколко километра от манастира.

Преди време правозащитни организации нарекоха лудницата “Склад за хора”. Обосноваха го с нечовешките условия, при които живееха психично болните. Сега стаите са по-уредени, общинарите са подобрили храната и грижите. В склада за хора вече се складират преживявания – реални и нереални… И след лечението обаче психично болните са обречени на доживотен престой. Измрели близки и такива, които не искат да ги видят. Никой не иска да ги вземе…

“В центровете за психичноболни в Рила истината има много имена. Щастието - също. И мечтите си имат имена. Тук не са забравили да мечтаят и да се стремят към свободата… в главите си. Усмихнала ли им се е съдбата, лишавайки ги от някои способности да възприемат колко всъщност е побъркан светът около нас? Те поне признават, че са болни. Някои им казал диагноза и живеят с другите – в себе си и около себе си. Но мирно. И без излишни очаквания. Там реалното се блъска с нереалното, но има категорични убеждения, позиции и правила. Никой не казва, че не знае какво иска, никой не казва на другия, че е луд, когато спорят. Никой не пожелава чинията на другия, нито жената, нито парите, нито съдбата му. Някак си остават по-близко до… мисълта за екскурзия до Бога.”