"Ничия земя": Последната спирка

В “Ничия земя” Елена Чопакова ни запознава с хората, които живеят в Дома за възрастни хора с физически увреждания в Провадия. Те всъщност не живеят в дом, а в… автогара. Преди 20 години сградата на дома изгаря и домуващите са евакуирани в старата автогарата в Провадия. И до днес там живеят 40 човека – в преустоени стаи, с общ санитарен възел и без никаква възможност по-трудно подвижните от тях да излизат. Това е последната спирка на живота им. Перонът на смъртта им. Чакалня към Рая. Или към Ада. Тук, макар и със закъснение, всички хващат влака, дори да са изпуснали последния. И никой не идва ги изпраща. Те просто чакат. И домуващите, и работещите в дома са в очакване на чудото – най-накрая да могат да се нанесат в новата сграда, предвидена за техен дом, която се строи вече… 30 години.

“Бихме се обърнали към държавата, ако тя не беше България. Сега знаем, че просто няма смисъл да я молим да се погрижи за гражданите си, да види, че хората с увреждания имат достойнство, права и история. Да види, че ги има. Вместо към когото трябва, обръщаме се към малкото останали богати хора с гражданска съвест и човещина, способни на милост. Помогнете им вие! Държавата отдавна я няма. Ако й пукаше, тези хора нямаше да живеят в автогара от двайсет години. Ако й пукаше, щеше да направи нещо, без да се налага да правим това предаване. Но... Тука е така.”