63% от хората по света са религиозни, 22% не са

63% или две трети от хората по света твърдят, че са религиозни, 22% казват, че не са, а 11% се определят като убедени атеисти. Това сочи изследване на световната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“. 

Повод за публикуването на изследването е общественият дебат за суеверията, ритуалите за „гонене на злото“ и пресечната им точка с религията. Проучването е проведено сред 63 898 души от 65 страни по света. 

Тайланд е най-религиозната страна в целия свят (94%), следвана от Армения (93%), Бангладеш (93%), Грузия (93%) и Мароко (93%).

Най-малко религиозни са в Китай. 61% от хората заявяват, че са убедени атеисти. Такива са и 31% от населението на Хонг Конг, 30% от чехите и 20% от испанците.

В Африка и в Близкия Изток съответно 86% и 82% описват себе си като религиозни, докато в Източна Европа и Америка дяловете са респективно 71% и 66%. В Азия 62% заявяват, че са религиозни.

В Западна Европа и Океания мненията са най-силно поляризирани между тези, които смятат себе си за религиозни и тези, които не се смятат за религиозни – в Западна Европа 43% считат себе си за религиозни срещу 37%, които не са, а в Океания процентите са 44 срещу 37. Именно в тези два региона, както и в Азия, има и най-голям дял заявени атеисти – малко над 1 на всеки 10 във всеки регион (Западна Европа: 14%; Азия: 14%; Океания: 12%).

Западна Европа (51%) и Океания (49%) са единствените региони, в които около половината от населението не са религиозни или са убедени атеисти. 

Шведите са най-малко религиозните в западния свят като 78% от тях заявяват, че не са религиозни или са атеисти.  

В Израел, 65% от запитаните казват, че не са религиозни или са атеисти, докато 30% заявяват, че са религиозни. Междувременно в Палестинските територии (Западният бряг и Газа) населението е значително по-религиозно, като 75% казват, че са религиозни срещу 18%, които заявяват, че не са религиозни. 

България се различава от страните в Източна Европа и е по-близо до стойностите, които се наблюдават в Западна Европа. Малко над половината (52%) от българите, заявяват, че са религиозни, срещу 36% които казват, че не са. Убедените атеисти пък за сметка на това са само 3%. Като цяло околните страни показват по-висока заявена религиозност.

Връзката между пол, възраст, доходи, образование и религиозността на хората разкрива интересни тенденции. По-младите хора (тези под 34-годишна възраст) се оказват по-религиозни (около 66% срещу 60% за останалите възрастови групи). Тези без образование („без образование” се отнася до тези, които заявяват  че нямат никакво образование или само основно образование) са най-религиозни (80%), но като цяло религиозните хора са мнозинство във всички образователни групи.

Доходите изглежда оказват по-силно влияние - от тези със средно висок и висок доход по-малко от 50% заявяват, че са религиозни, а при тези с ниски, средно ниски и средни доходи процентът е 70%. По същия начин броят на убедените атеисти е съответно 22% и 25% сред хората със средно висок и висок доход, но само 6% и 5% сред хората с ниски и средно ниски доходи.