Това става факт с приемането на Здравната карта
Драстично съкращаване на легла в болници и орязване на бюджетите на лечебните заведения. Това предвижда така наречената Здравна карта на България. Проектът за нея стана ясен в понеделник.
Картата определя необходимостта от лечебни заведения за всеки район на страната.
Здравната каса вече няма да е задължена да финансира всички болници. А решението дали да работи с дадено лечебно заведение ще зависи от нуждите на населението от болнични легла и кабинети във всеки отделен район.
Така министерството иска да се пребори с феномена, че има все по-малко лекари и все повече лечебни заведения у нас.
Документът ще бъде публикуван на интернет-страницата на здравното ведомство за публично обсъждане.
Националната здравна карта не предвижда закриване на болници, а е съобразена с европейските стандарти, уточни заместник-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски.
Той посочи, че в България в момента има 38 000 легла за активно лечение, т.е. около 7 на 100 000 души, докато европейският стандарт е 4 на 100 000 души. Общо в страната 3 500 легла ще бъдат преструктурирани от активни в такива за продължително лечение - като долекуване на инфаркт и инсулт, например. Според него това е свързано с факта, че както в Европа, така и в България, населението застарява и се нуждае от продължително лечение.
„За пръв път от 15 г. насам се въвеждат клинични пътеки за продължително лечение след инсулт, инфаркт и хирургична операция. Досега престоят на такива пациенти беше кратък и след рехабилитацията близките си го прибират за домашно лечение. В цялата Кърджалийска област броят на активните легла ще бъде намален с 12, което означава, че няма да се закриват общински болници“, коментира д-р Персенски.
Запитан за съдбата на психодиспансерите, той заяви, че те са закрити преди около шест години, но съществуват центрове за психично здраве: „Смисълът на центровете е да предоставят дневна грижа на хора в гранични състояния, те да получават безплатно лекарствата, които държавата им осигурява. Тези хора не трябва да бъдат изолирани от обществото, но в никакъв случай не трябва принудително да бъдат въдворявани за лечение в болници. В страната има 24 психиатрични здравни заведения с 4 800 легла, но не всички са с пълен капацитет. В тях има отделения за изолиране на опасно болните, голяма част от тях са настанени за по 150 дни годишно“.
Освен потребността от болници, Здравната карта очертава и в кои медицински специалности има дефицит на кадри. Най-голяма е кризата с педиатрите и медицинските сестри.
Според картата излишен е всеки трети личен лекар в София. В същото време в други гореми градове GP- тата не достигат. Най-голям е дефицитът в Бургаско, Варненско и Благоевградско.
Най-притеснени от промените са хората и медиците в малките населени места. Очаква се при тях орязването на леглата да е най-драстично. Болнични шефове вече прогнозират това да е с около 30-40%. И сега част от тези здравни заведения работят на ръба на фалита, а след орязването на броя на леглата ще са принудени да закрият цели отделения, да съкратят персонал и да връщат пациенти или да ги препращат към болниците в големите областни градове.
Болницата във Велинград разполага със 156 легла. Годишно те се ползват от около 7 хиляди души. Ръководството пресмята, че новата здравна карта ще ореже леглата с 30 %.
Пациентите също са притеснени. Недоволстват, че плащат осигуровки, а ще трябва да пътуват километри, за да се лекуват.
За да оцелее болницата във Велинград ще трябва да съкрати поне 10 на сто от персонала и да намали разходите си.
Най-парадоксалното е, че общинското здравно заведение не може да разчита на финансова помощ от общината, защото дълговете на Велинград са за над 19 милиона лева.
Във вторник лекарите от общинските болници се събират на извънредно съвещание, за да обсъдят ситуацията. Те ще излязат и с протестна декларация.
Репортери: Марина Малашева/Благой Бекриев
