Снимка: БГНЕС
Мейлик Кайлан коментира надпреварата за поста генерален секретар на ООН
Португалският политик Антонио Гутереш беше избран за следващия генерален секретар на ООН, с което беше сложен край на една история за високомерие и мерзост сред най-висшите политически лидери в света, пише в свой анализ журналистът Мейлик Кайлан.
Текстът е публикуван на сайта на престижното издание "Форбс" в рубриката "Мнения" с изричното уточнение, че "всички мнения, изразени от сътрудниците на "Форбс" са техни собствени".
Анализът започва с номинацията на Гутереш, за която авторът писал и друг път. Кайлан припомня, че португалецът е част от Партията на европейските социалисти, а издигането му за ген.-секретар на ООН засилва влиянието на ПЕС в Европа.
Същевременно от дясноцентристката Европейска народна партия не го харесват и срещу него обмислят номинацията на еврокомисаря Кристалина Георгиева. В последствие успяват да си издействат Георгиева да бъде номинирана от родната си България.
„Имаше обаче проблем. България вече бе номинирала кандидат – може би водещият кандидат, на име Ирина Бокова, настоящият ръководител на ЮНЕСКО. Всички знаеха, че руснаците искаха начело на ООН да застане източноевропеец, а Западът искаше жена. Затова първоначалният български кандидат Бокова изглеждаше идеалният избор”, пише още журналистът.
Той твърди, че е безпрецедентен случай една страна да номинира официално кандидата си, той да е на челни позиции, а после внезапно и зрелищно да го смени, в последната минута.
„Но точно така стана само преди седмица. Бокова беше изоставена от България, а Георгиева издигната. Последва катастрофа – точно както предсказвах в предишните си статии”, пише Мейлик Кайлан.
„Ако България беше нормална страна, премиерът ѝ щеше да подаде оставка и правителството да падне. Защото решението да смени кандидатите беше на премиера”, заявява той.
„Борисов е некадърен, нискоинтелигентен схемаджия и специалист в политическото оцеляване, точно в традициите на региона”, пише Мейлик Кайлан.
„Защо Борисов „смени конете” насред надпреварата?”, пита авторът на анализа. „Той трябваше да знае, че Георгиева няма да спечели никога, никога няма да мине през руското вето. Всеки друг го знае. Дори и аз. (…) Гласуването в ООН показа, че срещу Георгиева имаше дори две, а не едно вето от страни-членки на Съвета за сигурност”.
Според Кайлан второто вето е дошло от Китай, тъй като „Пекин обича да подкрепя Москва във всички важни гласувания в Съвета за сигурност”.
„Но за да сипя още сол в раната на България, трябва да спомена, че Георгиева се класира едва осма, докато първоначалният номиниран – Бокова, която остана независим кандидат, се нареди на четвърто място. И това се случи без официалната подкрепа на страната ѝ! Иначе, Ирина Бокова можеше да спечели”, смята авторът на статията.
