Коментират Соломон Паси, Димо Гяуров и Цветлин Йовчев

До 11 септември 2001 година България е имала възможността да докаже солидарността си към Западния свят в два ключови момента – кризата през 90-та в Кувейт и тази през 99-та в Косово, разказва Соломон Паси. A атентатите в Съединените щати са преломният момент, който затвърждава прозападния избор на страната ни.

„Тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски написа писмо до президента Буш-син, че България ще бъде фактически съюзник на САЩ и на НАТО в борбата срещу международния тероризъм, което се случи включително и с нашето участие в Съвета за сигурност на ООН. Това бяха трите камъка по пътя, по които България стъпи към членството си в НАТО. И тази покана дойде 18 месеца след това, от президента Буш до българското правителство”, припомни бившият външен министър Соломон Паси.

Терористичният акт на 11 септември 2001 променя и България успоредно с целия свят.

„В България бяха приети такива законодателства, които дават повече права и фактически повече отговорности на службите. Както и по облекчена процедура по отношение на прилагане на СРС. Може би започна също да се мисли по по-правилен начин и се тръгна в посока на общо цялостно интегрирано управление на разузнавателната общност”, обясни Цветлин Йовчев, бивш директор на ДАНС.

Оказва се, че тогава разузнавателната общност у нас е участвала активно в борбата с международния тероризъм.

„Към онзи момент течаха няколко изключително сериозни такива операции и то точно в един чувствителен район, свързан с тероризъм. Нека не го назоваваме поименно”, заяви Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба.

А тероризмът си остава една от основните заплахи и към днешна дата, категорични са експертите.

„Не можем да очакваме, че това нещо ще се пребори с магическа пръчка. Това е един от инструментите, който се използва от дълбока древност, чрез който може да се окаже политическо въздействие върху опонента. Аз не очаквам тероризмът като цяло да изчезне”, заяви Цветлин Йовчев.