Снимка: iStock
Позицията е изложена в декларация
Северна Македония няма да приеме да преговаря за по-различно решение за македонския език, освен това той да стане един от официалните в Европейския съюз. Това се казва в едностранна декларация на РС Македония, която ще бъде приложена към протокола от първата Междуправителствена конференция.
„В хода на преговорите за присъединяване до тяхното приключване със сключването на Договор за присъединяване на РС Македония към ЕС и след пълноправното членство в ЕС, Северна Македония няма да приеме да преговаря за по-различно решение за македонския език от включеното в Преговорната рамка. С приемането на Северна Македония за пълноправен член на ЕС македонският език трябва да стане един от официалните езици на ЕС”, се казва в изявлението.
Пълният текст на едностранната декларация ще бъде приложен към протокола от първата Междуправителствена конференция.
България официално входира декларацията си, че не признава „македонския език”
Ето и пълния текст на едностранната декларация:
„Както е предписано в Конституцията на Република Северна Македония, македонският език и неговата кирилица е официалният език на Република Северна Македония на цялата територия на страната и в нейните международни отношения.
Литературният македонски език е кодифициран през 1945 г. Според проучванията, установени с актове, масово приетите теории и емпирични изследвания на съвременната световна славистика и лингвистична наука, македонският език има своя собствена езикова, пространствена и времева приемственост. Тази приемственост се основава на специфичното развитие на диалектите, които са в неговата основа и са били разпространени на територията на днешна Република Северна Македония. Македонският език се определя като славянски език, който попада в южнославянската група езици, който се е развивал през вековете и се е издигал до наддиалектен, национален стандартен език на македонския народ.
Македонският език беше признат от Третата конференция на ООН за стандартизация на географските наименования, проведена в Атина през 1977 г.
Македонски език се изучава в много катедри по славистика и в лекторати на факултети и университети в Европа и по света. Неговата дълга говорима и писмена традиция е неоспорим факт в лингвистичната наука. Литературата, написана на македонски език, е получавала международни награди и признание.
При сключване на каквито и да било договори, споразумения и документи на Република Северна Македония с Европейския съюз, които съдържат езикова разпоредба с името на всички официални езици на ЕС, като например споразумението за сътрудничество с Фронтекс, те трябва да бъдат подписани с точното назоваване на македонския език без никакви пояснения, допълнения и бележки под линия.
По време на преговорите за присъединяване до приключването им със сключването на Споразумението за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и след приемането ѝ като пълноправен член в ЕС, Северна Македония няма да приеме да обсъжда решение за македонския език, различно от това, което е посочено в Преговорната рамка. С приемането на Северна Македония за пълноправно членство в ЕС македонският език трябва да стане един от официалните езици на ЕС.
Повод за тази декларация стана вчерашното изявление на българското Министерство на външните работи, в което изрично се подчертава, че „всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“”.
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма, се казва още в българската позиция.
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави".
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.
