В дома на писателя се пазят много негови лични вещи

Това, което прави Димитър Димов различен, е неговата всестранно надарена и развита личност. Всеки писател е талантлив по своему. Димов е бил изключително трудоспособен и в същото време - изключително скромен. Понякога сам си е казвал: „Аз писател ли съм?”, защото е смятал писането за неразривна част от своето ежедневие. Така започва разказът за живота на големия български писател Димитър Димов главният уредник на неговата къща музей - Милена Катошева в интервю за БГНЕС.

Домът, в който Димов прекарва последните 12 години от живота си, разкрива изключително интересни факти за писателя. „Това е негово лично жилище. Превръща се в музей три години след смъртта му през 1966 г.”, разказва още Катошева и допълва, че през 1969 г. апартаментът е обявен за Къща-музей на писателя Димитър Димов, а през 1976 г., когато се създава Националният музей на българската литература (сега Национален литературен музей), сградата влиза в неговата структура, както е и до днес. Едва към края на 80-те години къщата отваря врати за посетители, най-вече - за ученици.

Домът на писателя изобилства от лични вещи, включително и целият му архив – снимки, кореспонденции, библиотека с над 3000 тома. Тук са неговите мебели, пишещата му машина, лабораторията му по химия, физика, радиотехника, фотография. В дома на Димов има и материали с Брайловата азбука за хората със зрителни увреждания. Интересен експонат е и портрета на писателя, нарисуван от художника Георги Даскалов.

В Музея на медицината откриха изложба „Литературната аптека на Димитър Димов“

Димитър Димов е имал и много разнообразни хобита и интереси. „Той е не само писател, но и учен, професор по анатомия на домашните животни. Наред с писането на трите си романа, разкази и пътеписи, е преподавал в университетите в София и Пловдив", казва Катошева.

Още един интересен факт е, че творецът е обожавал да шофира, и то във времена, в които това не е било толкова често упражнявана дейност. Бил е и отличен художник.

Най-съкровената мечта на писателя е била да посети Аржентина. „Така и не е успял. Димов пътува до Чили през 1954 г. заедно с Никола Фурнаджиев за годишнина от рождението на Пабло Неруда. Така поне сбъдва мечтата си да отиде в Южна Америка”, обяснява уредничката на къщата музей.

„За първия роман на Димов - „Поручик Бенц” имаме най-оскъдна информация. Писал го е, когато е бил ветеринарен лекар и е пътувал от град на град. Дори не знаем откъде точно е дошла идеята за сюжета. Бил е много наблюдателен и много се е вълнувал от това, което става около него. Вероятно тази дарба да описва онова, което вижда, му е помогнала”, смята Катошева.

Другата му популярна творба - романът „Тютюн”, се радва на възроден интерес не само от страна на учениците, но и от техните родители. „Изключително добра оценка дават децата и го четат с интерес. Интересен факт е, че в Турция романът „Тютюн“ изживява ренесанс и доста често се преиздава", казва уредничката.

Романът „Осъдени души” често се сочи като най-добрият роман, написан от чужденец, за испанската гражданска война, разказва още Катошева. Това, което го вдъхновява, е специализацията му в Мадрид. Там Димов се запознава с много хора, сред които и монаси от Йезуитския орден. Тогава съчинява тази история, която пише още в Беломорието, защото е повикан там. Димов пише романа си на листа с формат А4, разрязани на две, като използва предимно молив.

„Осъдени души” и „Тютюн” носят на Димов наградата за роман на годината.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.