Тя се превръща в законодателна основа за обществено-икономическото развитие на новоосвободена България

Отбелязваме Деня на българската Конституция. Точно преди 144 години учредителното Народно събрание приема първата Конституция на България, известна като Търновска.

Тя се превръща и в законодателна основа за обществено-икономическото развитие на новоосвободена България.

Днес е празник на юристите и конституционалистите, празник на всички, които съблюдават Закона.

Във Велико Търново е изписан за първи път надписът: „Съединението прави силата”.

Всъщност, това се оказва своеобразен абсурд. Сградата, на която е изписано, е същата, в която заседавало Петото Велико Народно събрание, което е приело промени в Конституцията и законите и е направена голяма пропаст между княз и цар Фердинанд, давайки му повече правомощия и разделяйки държавата от личността му. В тази сграда е и написана и Сребърната Конституция от 1911 г.

Митко Минев е един от най-уважаваните юристи у нас. Вече половин век е члена на Съюза на юристите в България. Бил е съдия, следовател, а над 30 години е адвокат, не само по Наказателно право. Ежедневно борави със сега действащата Конституция.

„Аз смята, че Конституцията от 1991 година, приета от тогавашното Народно събрание – е добра, действаща и работеща в съвременния период”, казва Митко Минев, адвокат, член на Съюза на юристите в България.

Добри били и законите ни.

„Законите са ни добри. Просто, не ги прилагаме, така като трябва да бъде и да отговарят на общественото настроение”, казва Минев.

Според опитния юрист, взаимодействието между Конституцията и обществото ни може да е само в една посока.

„Конституцията се променя от обществото. Не може обществото да се промени от Конституцията и обществените отношения, които тя регламентира”ы казва Митко Минев.

Известният великотърновски историк и преподавател в местния университет проф. Милко Палангурски, подчерта историческото значение на този ден, когато е приета първата българска Конституция през 1879 година – Търновската.

„Всички онези права от Великата френска, от Великата американската Конституция, английска и холандска конституции – са включени в Търновската. Ето това е онова, което прави българите равноправни на другите Европейски народи, ако цитираме Апостола като цел през Възраждането. Когато функционират правата и човека стане гражданин, а не поданик – имаме общество и нормална държава, ако под нормална е в кавички, а обществото се грижи за гражданите си и има цели и задачи поставени от обществото”, казва проф. Милко Палангурски – историк.

Търновският историк припомня, че поправките в Конституцията през тези 144 години, не винаги са били успешни. Първата, по-запомняща се промяна е от 1911 година, когато Търновската Конституция става сребърна и дава изключителни правомощия на Царя.

„Цялото общество е наясно, че трябва да има подобен ремонт на Търновската Конституция. Имаме опит през 1881г, от 1934 г., 1944 г. Те не са много оптимистични и не водят до добри резултати. Обществото трябва да свиква с конституционните правомощия и само в изключителни случаи при пълен консенсус – поне на две/трети от общественото мнение - да се променят определени параметри”, обясни проф. Милко Палангурски.

От своя страна, юристите с опит имат съвет към обществото ни в Деня на Конституцията и то свързано с новото и модерното.

„Правилно четете и тълкувайте това, което ни представят социалните мрежи. Те имат значителен принос за определяне на общественото мнение и по щекотливи въпроси, по отношение на прилагането на правото”, казва Митко Минев.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.