„Бях щастлив, че съм ватман, но и се срамувах”, признава Минчев

В навечерието на неговия 60-годишен юбилей, Евгени Минчев дава откровено интервю за рубриката „Тук и сега”. Пред Десислава Банова-Плевнелиева той разкрива душата си и разказва как от изоставено бебе в дом „Майка и дете” в град Златица се превръща в личност от светските среди на София и Лондон.

„Моята най-голяма гордост е, че съм човек и най-вече – че съм българин. Това е по-ценно от най-важната титла”, споделя PR експертът и светски хроникьор, който е категоричен, че иска да бъде запомнен като поет.

Евгени Минчев: Хората трябва да бъдат научени да казват "Обичам те"

Той разказва, че има много бегли спомени от времето в дома за деца в Златица. „След това се оказах осиновен. Баща ми беше кожухар, но много пиеше и това погуби и семейството му, и самият него”, казва Минчев.

Той признава, че житейският му път е бил дълъг и труден. „Надявам се той да е пример за всички осиновени деца. Искам да им завещая едно мото: да не мрънкат, да бъдат благодарни, че Господ ги е оставил на този свят”, казва още Минчев.

След пристигането си в столицата, за да получи софийско гражданство, започва да работи като ватман. По онова време живее при великия ни певец Емил Димитров.

„Бях щастлив, че съм ватман, но и се срамувах. Понякога дори казвах, че имам брат близнак, който е ватман. Сега пък се срамувам от тези си думи”, признава Минчев.

Равносметката за живота си в навечерието на 60-ата си годишнина той обобщава с една дума – благодарност. И допълва: „Благодарен съм на вселената за това, че е решила в мое име да се случат неща. Да създавам контакти и обстоятелства, за да осъществявам всичко, което ми хрумва. Не бих променил нищо в живота си”.

Още за преживяванията на Евгени Минчев, за познанството му с Ружа Игнатова и стипендията, която планира да дава - гледайте във видеото.

Цялото интервю гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.