Президент на Сърбия в периода 2004-2012 г. - пред Десислава Банова-Плевнелиева

Ексклузивна среща с Борис Тадич - президент на Сърбия в периода 2004-2012 г. Пред Десислава Банова-Плевнелиева Тадич говори за историческите промени на Балканите, войната в бивша Югославия, и в Украйна, даде съвети на българските политици и сподели за голямото чудо в живота си.

Борис Тадич е президент на Сърбия от 2004 до 2012 г. Преди президентския пост е министър на телекомуникациите на  Югославия и министър на отбраната на Сърбия и Черна гора. Завършва началното и средното си образование в Белград, а висшето си във Философския факултет на Белградския университет със специалност „Социална психология” в катедрата по „Клинична психология”. Работил е като журналист, клиничен психолог, преподавател по психология и научен работник в Института по психология в Белград.

„Тук и сега” ексклузивно за зрителите на NOVA говори президентът Борис Тадич: 

Десислава Банова-Плевнелиева: Господин президент, много Ви благодаря за гостуването! Политическата Ви кариера започва като министър на телекомуникациите на Югославия, след това като министър на отбраната на Сърбия и Черна гора, след което като президент на Сърбия. Бихте ли ни разказали повече за тези исторически трансформации на Балканите и за извлечените поуки?

Борис Тадич: Дълги десетилетия живеехме в Югославия, след Първата световна война, което име също беше преобразувано в историята. Аз съм роден в Югославия, но във Федеративна република Югославия, но съм отраснал в Социалистическа федеративна република Югославия, след което имахме война и преобразуване на името, но живеем в една и съща страна, едни и същи градове. Колкото до моята кариера, не мога да кажа, че започва като министър. Бях член на неофициална студентска организация в края на 70-те години на миналия век, когато бяхме опозиция на комунистическия режим и се опитвахме да наложим демокрация и по-близки отношения с Европейската икономическа общност. Това беше намерението ми като много млад – да участвам във всякакъв вид манифестации в Белград. Бяхме много горди, защото единствено в Белград от многото социалистически столици можеше да се организират манифестации в тези десетилетия, в този период. Считаме Сърбия, Белград за много отворен град. Обсъждахме свободно, макар и с натиск, опитвахме се да сме смели. Накрая влязох в политиката другояче – не като представител на студентска организация и опозиционер в продължение на десетилетия, а като представител на държавата.

Десислава Банова-Плевнелиева: Като президент на Сърбия, Вие ставате свидетел на много конфликти, войни, дори отцепването на Косово от Сърбия. Лесно е да се бомбардира и разрушава, но много трудно се гради и да се лекуват раните. Има ли рецепта за помиряване?

Борис Тадич: Моята политика, политическата ми стратегия беше помирение, защото осъзнавам, че без него, няма устойчив мир. Без устойчив мир няма икономически напредък. Без икономически напредък, устойчив мир и помирение, конфликтът може да възникне отново в бъдещето. Не исках Сърбия да бъде хроничен проблем на Балканите и затова се опитвах да постигна много по отношение установяването на помирение, устойчив мир и икономическо развитие и сътрудничество с държавите от региона. В този контекст, членството в ЕС беше една от основните стратегически цели. Наричах тази стратегия „скандинавизация“ на Балканите, защото Скандинавският полуостров е преминал през много конфликти и войни в историята си. Скандинавският полуостров също така политически погледнато е съществено значим заради разрешаването на конфликтите между страните, етническите групи, а и синдикати и бизнес общество. Това беше много важно и за социалното сближаване на тези държави и затова се опитвах да обясня на хората какво на практика се опитвам да постигна. Скандинавизацията на Балканите означава помирение, разрешаване на конфликти, носещи риск от пълно дестабилизиране на обществата ни, работейки по помиряването в региона. Работих по темата с Хърватия, с Босна и Херцеговина, работих със сърби и хървати, сърби и бошняци, сърби и албанци. Понякога е трудно да се обясни каква беше позицията ми за този стратегически и много важен политически контекст, но се опитвам и в този разговор да го направя.

Десислава Банова-Плевнелиева: За съжаление в Украйна сме свидетели на най-кървавата война от Втората световна война насам. Според Вас защо се случва и как би могло да бъде спряна?

Борис Тадич: Случва се заради стратегическите интереси на различните страни. Това не е конфликт само между Русия и Украйна, а между НАТО, САЩ и Русия. Предисторията на този конфликт е много конкретен – разширяването на НАТО. Същевременно, държавите в НАТО, президентът на САЩ все обещава на лидерите на СССР, че този път няма да има повече разширяване, но не можеш да възпрепятстваш никоя страна, която би искала да стане държава- членка. Мисля, че имаше възможност за обсъждане на темата между САЩ, НАТО и Русия преди едно-две десетилетия, да се предотвратят потенциални конфликти. За съжаление никой не беше способен да говори открито и свободно по въпроса, да действа отговорно, като сега сме изправени пред проблем, засягащ не само държави от НАТО и Русия, но целия свят. Затова винаги се стремя да разпространя посланието за превенция на конфликти. Когато работиш за превенция на конфликти, спасяваш животи, защитаваш собствеността на обикновения човек, защитаваш нормалните отношения между етнически групи и страни и избягваш бъдещи конфликти. Настане ли конфликт и за един ден, това отваря кутията на Пандора към нови конфликти. Затова бих се радвал да видя Нобелова награда за хората, които предпазват от конфликт. Не Нобелова награда за мир, а за превенция на война, която е много по-важна от реалността, където хората, разрешаващи конфликти, получават награди за мир. Избягването на конфликти е по-важно.

Десислава Банова-Плевнелиева: На Балканите сме много емоционални – любов-омраза и обратно.

Борис Тадич: Българите и сърбите сме много сходни в това отношение.

Десислава Банова-Плевнелиева: Абсолютно! Като психолог по образование, какъв е съветът Ви към всички ни, живущи в този регион, тук на Балканите?

Борис Тадич: О Боже мой, можете ли да ми зададете по-лесен въпрос? Хората ме питат политик ли съм или психолог. Аз съм психолог в политиката и политик в психологията. Понякога това е много полезно, особено в сферите, в които емоциите се намесват във вземането на изключително важни решения, засягащи съдбата на хора и на държави. Българите и сърбите споделяме много конфликтна история, за съжаление, а сме толкова сходни. Имаме толкова сходен културен контекст, разбираме се едни-други – аз разбирам 70% от българския език, мисля, че и българите разбират сръбски. Имаме толкова много общи исторически моменти и понякога ние сме се проваляли, понякога – вие. Не съм сигурен дали младите хора са наясно с това, трябва да говорим за това. Това би допринесло към по-добри отношения в бъдеще – образование, при това истинско. Предлагах на сръбските, хърватските, босненските, черногорските и словенските историци да напишем обща книга с история, но те отказаха, защото имат различни мнения. Хубаво, може да имаме големи празни бели листове, които да не можем да покрием със споделената ни история. Но можем да изпишем тези страници и да сравним как имаме различно виждане за историята, в зависимост от това към кои принадлежим. Това също би било много интересно. Но трябва да си сътрудничим – живеем под едно и също  небе, в едно пространство, споделяме почти едни реки, планини, всичко е почти еднакво. Преди няколко месеца бях в София и много ми хареса. Чувам, че много хора знаят какво се случва в Сърбия, музиката, спорта и т.н., ние също знаем за България. Последната ми препоръка би била да не избягваме да бъдем емоционални, защото да си емоционален е част от нашата идентичност. Но нека използваме емоции по определен начин. Да научим как те могат да допринесат за по-добри решения. Понякога и това е възможно – имаме различни видове емоции, що се касае намесването на емоции в нашите интелектуални способности. А имаме и една интелигентност, която зависи от емоциите ни. Трябва да се научим как да използваме такива умения.

Десислава Банова-Плевнелиева: В началото на кариерата Ви работите като колега – журналист. Кое Ви беше по-трудно – да задавате въпроси на събеседници или да Ви бъдат задавани въпроси като политик?

Борис Тадич: Като студент по психология бях журналист в тясно специализирана медия, студентска. Не бях много добър журналист, ако трябва да съм честен, надявам се да съм бил по-добър политик! Но това не е лесно. Опитвам се да разбера мисията на журналиста. Не е лесно. В света, в който живеем,  журналистиката и медиите имат различно въздействие и роля, в сравнение с миналото. Без свободни медии, няма нормално общество. Сега, осъзнавайки въздействието на социалните мрежи, има промени и в журналистиката. На журналистите не им е лесно да се адаптират към новите роли и условия. В това отношение не е лесно. Но винаги се радвам, когато разговарям с журналист, който има по-богат политически и философски контекст, с журналисти, които ми отправят предизвикателство. Това е много важно за мен – да имам труден събеседник, тежки въпроси, да разсъждавам кой е истинският отговор. Когато имам лесен отговор – да, приятно е, но когато трябва да помисля за отговор, тогава е хубаво. Мисля, че по този начин заедно можем да дадем нещо полезно на обикновения човек.

Десислава Банова-Плевнелиева: Като голям приятел на България, какъв би бил Вашият съвет към политическите ни лидери? Държавата ни иска да влезе в Еврозоната и Шенген, какъв е съветът Ви към политиците ни?

Борис Тадич: Опасявах се, когато Хърватия влезе в Еврозоната. Страхувах се за икономиката, но хърватските ми приятели споделиха, че са доволни. След присъединяване към Еврозоната, министерството на финансите не носи истинска отговорност за мерките, т.е. вече няма икономически суверенитет, както преди. На мен това много не ми харесва, ако трябва да съм честен. Може би  е мой пропуск, не знам. Нямам ясен отговор в момента, ако трябва да съм честен. Винаги съм бил за фискален и финансов суверенитет, но когато хърватските ми приятели казват, че е добре, дава им нова икономическа стабилност, мога да призная, че явно съм сгрешил, но ще видим в идните 5 години как ще завърши. Тази ситуация на финансиране и икономически мерки е в принос на икономическите интереси на най-големите и силни икономики в ЕС, но съм загрижен за малките страни като Сърбия и България – 7 милиона, 6,5 милиона души. Почти еднакви сме във всички аспекти на политиката и живота ни.

Десислава Банова-Плевнелиева: Господин президент, кое е най-голямото чудо в живота Ви?

Борис Тадич: Не знам… Най-голямото чудо бе, че победих съперниците си два пъти на избори в Сърбия, която винаги е била с много силна националистическа ориентация, но аз не съм националист и преборих съперниците си, при това два пъти – а те мен само веднъж, след последния ми мандат. Резултат 2 към 1 го считам за победа, но в днешно време политиките ми вече не са толкова силни в Сърбия и трябва да се адаптирам към новата ситуация, но не за първи път в живота си принадлежа към  политическото малцинство – много десетилетия съм прекарал през комунизма като малцинство. Продължавам усилията си. Аз съм социалдемократ, знам каква е идеологията ми, знам какво са Балканите, каква е националната ни идентичност, какъв е националният, а и споделеният ни интерес, знам, че накрая трябва да влезем ЕС. Това ще бъде чудо. Ако станем членове на ЕС, ще бъде чудо не само за нас, но и за ЕС.

Десислава Банова-Плевнелиева: Много Ви благодаря, беше чест и удоволствие да разговаряме!

Борис Тадич: Много Ви благодаря!