Вижте кое е то и къде се намира

В разгара на войната в Косово, планинската област, която се намира на границата и чийто център е град Кукъс, Албания приема повече от 400 000 бежанци. Местното население е само 16 000 души. Кукъс има своя впечатляваща история за истинско състрадание по време на военни конфликти.

Алида Исмаиладж помага на френски репортер да пресече границата от Албания към Косово, когато наблизо избухва бомба, пръскайки шрапнели и отломки по пътя, пълен с бягащи бежанци.

„Границата беше опасна“, разказва Исмаилай, припомняйки си как успява да помогне на международните журналисти да документират бягството на повече от 400 000 бежанци през нейния роден град Кукъс, Албания, в разгара на войната в Косово между март и юни 1999 г. Тя разказва, че навсякъде е имало мини, падали са бомби и не е имало безопасно място, на което можеш да спреш.

Въпреки че населението едва 16 000 души, малкият град, който е на 20 км от границата, успява да подслони огромен брой бежанци в домовете си и в импровизирани лагери.

Кукъс става известен по целия свят през 2000 г., тъй като става първият град, номиниран за Нобелова награда за мир. За съжаление, обаче, славата е краткотрайна. 

След падането на комунистическата власт в Албания през 1992 г. и след края на войната в Косово много от бежанците се завръшат у дома, а също така много албанци напускат страната в търсене на по-добри икономически възможности в чужбина.

Албания - непозната, красива и различна (ГАЛЕРИЯ)

Днес, обаче, местните жители като Алида се надяват, че туризмът може да предложи стимул за следващото поколение да остане в родината си. Кукъс има вече ново международно литище. Притегателни за туристите са и планинските пътеки, природата и историята на страната.

Екскурзоводът Буяр Ковачи си спомня добре трудностите на тази гранична зона. Той оцелява след взрив на противопехотна мина и споделя, че е имал огромен късмет днес да бъде жив. Буяр е бил само на 10 години, когато остава осакатен завинаги. „През 1999 г. имаше толкова много инциденти тук“, казва той. Общо 120 километра по границата между Албания и Косово са тежко минирани с експлозиви. „Години след това все още се разчистваха мините, а много хора бяха ранени", казва ексурзоводът.

Днес се организират туристически обиколки в района на Кукъс, който е изключително красив с планинските си проходи, водопади, малки села и пътеки. В обиколките са включени и богатото минало на Албания и градчето. А местните жители се надяват да привлекат още повече туристи.

Кулата на главния площад на Кукъс служи като мемориал на онези, които са потърсили посдлон през 1999 г. В града има и малък етнографски музей.

Историята на Албания е богата, а това не подминава и Кукъс. Той е основан от древните илирийци, бил е част от Римската, Византийската и след това Османската империи, докато Албания не става независима през 1912 г.

След Втората световна война идва периодът на управление на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. Той изгражда огромна мрежа от подземни тунели и бункери в цялата страна. Строителството на тунелите под Кукъс започва през 70-те години на миналия век . Те се простират на около 7 км под града. Тунелите на Кукъс са най-големите в Албания, с достатъчно място да подслонят цялото население на града в случай на война. Тунелите са наречени от местните "подземния гард" и са част от туристическите обиколки.

„Може би, ако бяхме носители на Нобелова награда за мир, щяхме да имаме повече инвестиции, смята Исмаилаж. Със своите колосални планински върхове и тюркоазени води на реката е лесно да си представим Кукъс и околния регион като дестинация за приключенски пътувания. 

Когато града отваря вратите на домовете си за около 400 000 души, той показа на света, че дори и в най-мрачните моменти човечността надделява. Сега жителите се надяват да споделят със света своите истории за комунизма и конфликтите, като същевременно популяризират своите идеали за гостоприемство и мир.

Източник: Би Би Си