Историята на германската авторка Сабине Кюглер

Разказваме ви историята на една жена, чиито живот е разделен между модерния свят и джунглите на Индонезия. Германската авторка Сабине Кюглер прекарва детството си в джунглата на остров Нова Гвинея и книгата й базирана на годините там се превръща в бестселър.

Екзотика в Париж: Посветиха светлинна изложба на животни от джунглата (ВИДЕО)

Историята на Сабине Кюглер е наистина достойна за филм, какъвто всъщност е заснет по първата ѝ книга „Дете на джунглата“. Съвсем скоро в Германия излезе и втората ѝ книга „Вече не плувам там, където са крокодилите“, която отново е базирана на реалните събития, които са я принудили да се завърне в джунглата, този път, за да спаси живота си.

Изсичането на горите в Колумбия е намаляло с над 29% (ВИДЕО)

Сабине Кюглер се ражда в Непал. Родителите и са изследователи и първите три години от живота си прекарва там. После по политически причини семейството ѝ се връща в Европа. Когато Сабине е на 5 години те отново поемат на път. Този път към джунглите на Индонезия, в провинция Западна Папуа.

 „Това е западната част на остров Нова Гвинея, който се намира северно от Австралия. Това е втория по големина остров в света, на който се помещават между една четвърт и една трета от езиците на света. Има над хиляда езика само на този остров. Детството ми беше невероятно. Баща ми откри през 1978 едно от племената там, които до този момент нямаха представа, че съществува и външен свят. Бях на около 7 години, когато пристигнахме при това племе. Там прекарах детството и  младежките си години. И често в спомените и се връщам към природата там, невероятната природа, чувствата, които изпитваш в джунглата, място на което никой до този момент освен местните не е бил. Обожавах това чувство като дете”, разказва германската писателка Сабине Кюглер.

Когато Сабине и семейството й започват новия си живот при племето, при което ще прекарат следващите години, то води кървава война между свои, а и с останалите племена, обитаващи острова.

„Когато ние пристигнахме ситуацията за тях беше тежка, те искаха мир, но не знаеха как да го постигнат. Баща ми им казваше „Аз самият не мога да ви донеса мира, вие сами трябва да достигнете до него. Мирът не може да бъде постигнат с насилие, със закони, с война, мирът идва от сърцето“. Те трябваше да достигнат до точката, в която са се изгубили едни други и да си простят, и това продължи дълго”, казва Кюглер.

Дългият процес с помощта на семейство от далечна Европа дава резултат и войната е прекъсната.  А Сабине ловува години наред с момчетата от племето в джунглите на Индонезия и опознава особеностите на този свят.

На 17 години Сабине напуска острова и се отправя към Запада, за да  се потопи в другия свят.

„Всичко за мен беше много вълнуващо, защото идвах от място, на което човек няма почти нищо. Нито течаща вода, нито електричество. И за мен светът тук беше невъобразим. Това, което не очаквах е, че като израснала при племе в джунглата и развих себе си така, че да оцелея в тази джунгла. Това означава, че моите емоции, мисли, реакции, уменията всичко беше базирано на това да оцелея. Най-голямата трудност за мен бяха културата и манталитета в модерния свят”, подчерта Сабине Кюглер.

Тя свиква с модерния свят, създава свое семейство, дава живот на четири деца. Връща се в джунглата, заради работата си по различни проекти, сред които книгата станала бестселър „Дете на джунглата“, която е превърната и във филм. В един момент, обаче, съдбата отново я връща за пет години към мястото, в което е преминало детство й, за да се изправи пред най-голямото изпитание в живота си.

„След книгата по работа се връщах в джунглата и вероятно по някакъв начин в тялото ми е проникнал някакъв паразит. Разболях се и през годините състоянието ми се влошаваше. Бях при много лекари в различни страни, опитах какво ли не, но никой не можеше да ми помогне. Тогава стигнах до момента, в който ми казаха, че нищо не може да ми помогне и вероятно ще умра. Тогава си помислих, ако случилото се с мен е започнало в джунглата, вероятно има племе или някой в джунглата, който може да ми помогне”, добавя тя.

Така Сабине взима трудното решение да се раздели с децата си отново да замине за джунглите на Индонезия, за да търси спасение.

Сабине прекарва четири години в търсене на лек. Яде основно кокос и корени. Някои местни лечители успяват да й помогнат, но за кратко и след това симптомите на болестта отново се появяват. Но когато всичко изглежда изгубено, съдбата отново се появява и изпраща Сабине още по-навътре в джунглата.

Целия репортаж гледайте във видеото.