Юлиян Стоянов ни разказва историята на Димитър Диков

Възможно ли е силата на думите и бащината любов да пробие студените каменни зидове и метални решетки на затворническата килия? Юлиян Стоянов ни разказва историята на един престъпник, който след като губи всичко, открива на най-тъжното място най-топлите думи.

Затворът в Бургас е един от най-строго охраняваните. Но зад високите каменни стени един татко всяка вечер чете приказки по телефона на своите деца. Приказки, които той сам е написал. И дори печели литературни конкурси.

„Мили мои деца, имало едно време в далечно минало, още когато по земята се разхождали магьосници, добри феи, дракони и великани - едно царство, което било толкова богато и красиво, че навред по земята се пеели песни за него. Но започнали ожесточени войни. Царството изпаднало в разруха, защото там хората знаели как да се обичат, а не да воюват. Те били управлявани от красива принцеса, а не от войнствен крал. Тя помолила нейния магьосник да събуди и извика зловещия дракон, който сам по себе си е можел да избави нейното кралство от разруха. Войната приключила, но това не било краят. Цената, която е трябвало да плати принцесата е да се омъжи за злия дракон”.  

„Принцесата и Драконът” е приказка с поука – че дори у най-страшния звяр дреме доброто. Въпросът е някой или нещо да го събуди. Авторът на тази приказка е затворникът Димитър Диков.

„Лошият дракон съм аз, който може би, след като е съблякъл последната си кожа, е останало само добро в него”, казва Димитър.

Той е осъден на 3 години затвор за компютърна измама. И в килията открил неподозиран за себе си талант, с който печели първото място на литературния конкурс „Коледни желания”.

„Потъвам малко повече в мисли, но сядам и започвам да ги изливам на хартия. После ги превръщам в една история, която мога да изпратя на децата си. Малкият знае, че тате е в замъка, а голямата знае, че тате е готвач и готви”, разказва Димитър.

До лятото на 2020 г. той живее на пръв поглед идеален живот. Има частен бизнес, но стъпва накриво с компютърна измама.

„Всеки преди години искаше да бъде лошо момче, както беше модерно. Така и аз реших, но в последствие изгубих. Изгубих най-важното - свободата ми, брака ми и намерих утеха в децата си. Може би като бях по-млад приемах нещата и си мислих, че по този начин ще бъда по-екстровертен, с тези пътувания, които имах в Дубай или където и да е”, казва Диков.

Така от Дубай акостирал в килията на Бургаския затвор. Признава, че изпитва срам от децата си.

„Всяко дете трябва да се гордее с баща си. А в случая техният баща е допуснал грешка”, казва той.

„Ден преди сватбата дошла една умна жена, която посъветвала принцесата да облече 10 булчински рокли една върху друга и да помоли дракона, когато сваля една рокля - той да сваля слой от кожата си. Тя сваляла рокля, той слой от кожата си. Докато накрая не се появил един красив принц отдолу”.

„Ако промяната я чакваме да дойде, тя никога няма да дойде. Ти трябва да направиш всичко възможно тя да дойде при теб”, казва Диков.

До няколко месеца се надява да бъде освободен предсрочно. Веднага иска да се срещне с децата си. И ще продължи да пише, за да може приказките зад решетките да намерят пътя към свободата си.

„Да издам няколко истории, които да разпратя на лишени от свобода, които нямат възможност да си чуят децата. Едно такова писмо, една такава история могат да я адресират от името на бащата. Всеки един родител мисли за детето си”, казва той.

„И заживели красиво и свободно. Мили мои дечица, не всеки лош дракон отвътре е зъл. Когато имаме топли сърца и искрено желаем с тях, то чудесата се сбъдват. Бъдете щастливи!”