Една от най-колоритните двойки в предаването - с откровени отговори на любопитни въпроси

ВЪПРОС: Губили ли сте портфейла или ключовете си?

ОТГОВОР: [ПЕТЪР]: Няколко пъти. [ГАЛЕНА]: Много пъти. Постоянно забравям къде съм ги оставила. Портмоне, телефон, ключове. Губила съм си портмонето няколко пъти. [ПЕТЪР]: Има го на запис, че си признава. [ГАЛЕНА]: А ти какво губиш, я кажи! [ПЕТЪР]: Портфейл 2 пъти съм си губил, шапки 5-6 пъти. [ГАЛЕНА]: Точно така. Купува шапка и след няма и 5 минути тя е загубена. Повече не купуваме шапки. Край! Шапки - НЕ! [ПЕТЪР]: Точно на Барселона, да. За половин час имах шапка. Купих си я и... след половин час в метрото я забравих.

ВЪПРОС: Писали ли сте на непознат в социалните мрежи?

ОТГОВОР: [ГАЛЕНА]: Еееее, как не? [ПЕТЪР]: Е, на кой съм писал? [ГАЛЕНА]: Мен познаваше ли ме? А, защото аз първа съм ти писала. Да, де, ама после, след 6 месеца ти ми писа. Не си ме познавал още. Я обърни, обърни! Двамата сме писали!

ВЪПРОС: Бихте ли взели заем, за да обзаведете жилището си?

ОТГОВОР: [ГАЛЕНА]: Ние взехме. Но не за обзавеждане, а за закупуване на жилище. За обзавеждане?!? Ами, да! [ПЕТЪР]: Какво значение има как си разпределяш парите? Трябваше да си вземем заем. [ГАЛЕНА]: Пък за какво ще го ползваш...

ВЪПРОС: Бягали ли сте от час в училище?

ОТГОВОР: [ПЕТЪР]: Рядко. [ГАЛЕНА]: Мамо, извинявай. Бягала съм. Съжалих, ама вече бях избягала и майка ми вече знаеше. Не ме би, ама... Защо си избягал? Кога? Нали си по датите? Кога, кой ден? [ПЕТЪР]: Е, чак така с дата... не... ама, когато бяхме малки, целият клас решава, че няма да се ходи и... аз, за да не се цепя от колектива. [ГАЛЕНА]: Да не ти го нацепи той. [ПЕТЪР]: Заминавам, да. Иначе не съм фен на бягането. [ГАЛЕНА]: Ето, и ти си участвал в коалиции, какво се правиш?

ВЪПРОС: Използвали ли сте чужда четка за зъби?

ОТГОВОР: [ПЕТЪР]: Аз по погрешка съм ползвал нейната. [ГАЛЕНА]: Виж какви неща научавам тук. [ПЕТЪР]: Защото тя ползва моята, в смисъл... тя е с накрайници. И на нейната ѝ свършва батерията и тя, много ясно, че забравя да си сложи четката да се зарежда - ЦЪК, нейният накрайник на моята четка. Аз после си взимам четката без да гледам. [ГАЛЕНА]: Ами, то е розовко, бе! [ПЕТЪР]: Да, ама върху черна четка, твоята е бяла! [ГАЛЕНА]: Започвам да ги крия, да знаеш. ПЕТЪР]: Започвай да ги зареждаш, не да ги криеш.

ГАЛЕНА: Това беше от нас. ДВАМАТА: Юхуууу!