Радев: Няма да има обща декларация на формата Б9 заради липса на консенсус за Украйна

Без обща декларация на страните членки от формата на НАТО Б9. Държавните лидери и генералният секретар проведоха редовната си среща този път в Латвия, за да координират позициите си, месец преди ключовата сесия на върха на НАТО във Вашингтон. Те обаче не стигнаха до консенсус.

В регионалния формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността участват страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. 

Слагайки акцент на срещата, Румен Радев отказа да коментира вътрешни теми. Президентите не успяха да се разберат за обща позиция за това как да бъде постигнат мира в Украйна.

Радев: Ще спрем да ходим толкова често на избори, когато партиите започнат да оправдават очакванията

Сред страните с особено мнение са България, Унгария и Словакия. Държавният ни глава повтори позицията си, че мирът в Киев няма да бъде постигнат с даване на оръжие. И въпреки, че в София той не се срещна с Йенс Столтеберг заради своя визита в Унгария и Швейцария, то в Рига двамата седнаха на една маса.

Заедно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, страните от Източния фланг на Алианса отново поставиха на масата въпроси, свързани с отбраната в региона и войната в Украйна. Те обаче показаха различие в позициите си. „За първи път няма да има обща декларация и няма да видите моето име. Вместо това, ще заявление на двамата съпредседатели – Полша, Румъния и домакина Латвия. Няма постигнат пълен консенсус затова как да бъде постигнат изход от войната”, заяви Радев.

Именно България е една от страните, която демонстрира  особено мнение. „Първоначалното предложение на варианта за съвместно изявление, който включваше всяка страна от Б9 да предостави военна помощ, бе променено по мое изрично настояване. Беше приета позицията всяка страна да решава сама дали и как да помага на Украйна”, допълни той.

Генералният секретар на НАТО отново защити позицията за нуждата от пълна подкрепа за Киев. „Най-неотложната задача е, разбира се, да гарантираме, че предоставяме подкрепа на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. И следователно очаквам съюзниците от НАТО да се съгласят да имат водеща роля в предоставянето на помощ за сигурността, учения за Украйна, както и да се договорят за дългосрочен финансов ангажимент за Украйна”, посочи Столтенберг.  

„Има различие, като се започне от прибалтийските държави Унгария, България, Словакия и т.н. Има два пътя – с мирни преговори или допълнителни липсващи материални, финансови и човешки ресурси от страните в НАТО”, подчерта българският президент.

Сред страните, които показаха различно мнение са Унгария и Словакия. Унгарският президент не присъства на срещата в Латвия, а в Словакия до дни ще встъпи в длъжност новоизбраният президент, който се смята, че има проруски възгледи.