Сред тях и е туризмът - появяват се по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България

Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на нейната икономика, пише в анализ на Фискалния съвет. Сред въпросните сфери са:

1. Банково дело и финанси: дял в икономиката: 6,4%; работещи в сектора - 55 315 души за 2023 г.

По-ниски разходи по заеми: Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на ЕЦБ.

„Еврото – въпроси и отговори”: Може ли в последния момент да се промени курсът спрямо лева

По-стабилна валутна среда: Отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.

2. Промишленост: дял в икономиката: 21,4%; работещи в сектора - 477 754 души

Елиминира разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки.
Основни сектори – минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика – ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.

3. Туризъм: дял в икономиката: около 6,5%; работещи в сектора - 113 950 души

Повишена привлекателност за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните транзакции и липсата на такси за обмен - което ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори. Позволява по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.

4. Енергетика: дял в икономиката: 1,3%; работещи в сектора - 28 940 души

→  Проектното финансиране в евро е по-евтино
→  Държавните гаранции са по-евтини

5. Информационни технологии и далекосъобщения:

→  Дял в икономиката: 8.2%; работещи в сектора - 129 916 души

→  Плащането в евро съответства на валутата на клиентите

→  Разходите за заплати са по-предвидими

6. Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги: дял в икономиката: 16.1%; работещи в сектора - 448 475 души

Повишаването на суверенния рейтинг води до намаление на лихвените разходи за финансиране
Намаление на необходимия фискален резерв.

Ранг

Сектор

Защо печели

Ранни ефекти

1

Банково дело и финанси (търговски банки, лизинг, застраховане)

По-ниски рискови премии, активи/пасиви в една и съща валута, по-лесно финансиране на едро

По-ниски лихви по отпускани кредити: По-бърз растеж на кредитирането (особено кредитите за малкия бизнес).

2

Промишленост (автомобилни компоненти, машини, химикали, метали, електроника)

Няма разходи за конвертиране на валута за клиенти от еврозоната (≈1-2% от стойността на фактурата); сигнализира за макроикономическа стабилност → привлича инвеститори и доставчици

По-голям приток на преки чуждестранни инвестиции (Хърватия +30% на годишна база през 2023 г.)
По-добри условия за заеми за оборотен капитал

3

Туризъм (хотели, ресторанти, туристически услуги)

Същата валута като 75% от посетителите; прозрачност на цените; спестявания от такси за карта

По-висока заетост през 1-2 година (Хърватия +6% посетители 2023 г.)
Капиталовите разходи в новите курорти се увеличават

4

Енергетика и голяма инфраструктура (енергийни компании, възобновяеми енергийни източници, газови и ядрени проекти)

Структурирането на проектно финансиране, деноминирано в евро, става по-евтино; разходите за държавни гаранции намаляват

По-лесно финансиране за блокове 7–8 на АЕЦ „Козлодуй“ и помпено-акумулиращите централи.
По-ниски разходи за хеджиране при трансгранична търговия с електроенергия.

5

Информационни технологии и далекосъобщения (вкл. центрове за споделени услуги)

Фактурирането в евро съответства на фактурирането на клиентите; по-малко ангажиран валутен буферен капитал; повишава конкурентоспособността на България по отношение на заплатите и цените

Разходите за заплати са по-предвидими

6

Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги

По-евтини държавни спредове; достъп до предпазни механизми на ЕМС/ЕЦБ; разходите за хеджиране изчезват

Лихвените спестявания освобождават 0,3-0,4% от БВП годишно
Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни