„Дотам и обратно”: По пътеките на „Витоша 100”

Съвсем близо до София Витоша е безценно богатство за столицата. През всеки сезон тук можем да намерим бързо и безплатно лекарство срещу убийствения стрес от големия град. В прегръдките на Боянския водопад, в горите около едноименното езеро, по сенчестите пътеки – навсякъде планината говори с езика на тишината и спокойствието.

Витоша не е голяма по площ и заема около 280 квадратни километра. По пътеките между отделните населени места в подножието можем да я обиколим с бягане за по-малко от едно денонощие. Най-добрите маратонци в емблематичното състезание „Витоша 100“ правят това за 7 часа, а тези с велосипед – за 4 часа.

Тръгваме на обиколка около Витоша. По пътеките, където още от 70-те години на XX век мерят сили най-амбициозните бегачи. Дължината на състезателното трасе е 100 километра.

Три места, които заслужават специално внимание.

От Владая поемаме по маршрута към „Златните мостове” покрай Владайската река. След баира пред нас е така нареченият „single track” към Кладница - 10 километра по сравнително равен терен.

Само че е тесен и възможностите за изпреварване са ограничени. Ако сте с велосипед, търпението е също толкова важно, колкото и физическата подготовка.

Ако обаче сте просто на сутрешна разходка в планината, ходенето е повече от приятно и носи тонус за предстоящия ден.

Чуйпетлово – Ярлово е най-дългият участък по цялото трасе.

Чуйпетлово е скрито дълбоко в южното подножие на планината. На 1250 метра надморска височина то е най-високото село във Витоша и първото населено място, през което тече река Струма.

От центъра на Чуйпетлово поемаме към Ярлово. Над 17 километра непрекъснато променящ се терен. Тук има всичко – горски пътища, преминавания на дерета, кални участъци и дълги спускания. Ако човек гони време, предизвикателствата не са за подценяване.

Това е мястото, където условията могат да променят стратегията ти за минути. След дъжд теренът става съвсем различен и изисква много повече внимание.

След Ярлово за кратко се движим по черните пътища из тучните ливади на изток от селото.

Ярлово – Плана. Предизвикателството не е само наклонът. Голяма част от маршрута е на открито и през юни слънцето се усеща сериозно.

Поляните около Ярлово са наслада за окото. Гледката в южна посока може да накара всеки да се взира в лятната идилия с часове. В далечината ясно се очертава силуетът на величествената Рила.

Хората с опит в подобни маршрути добре знаят, че след разходката е време да обърнем внимание на екипировката си. А грижата за планината и природата е част от отговорността, която всички ние носим. Това са малките навици, с които оставяме планината такава, каквато сме я намерили, и помагаме градовете ни да останат по-чисти.

Отново сме на Копитото - най-разпознаваемият силует на Витоша. И въобще не е пресилено да кажем, че оттук и изгревите, и залезите омагьосват сетивата.