Спомен за благодетеля: Димитър Кудоглу - живот за България

Той е най-големият дарител за българското здравеопазване. Димитър Петров - Кудоглу дава къщата си за училище в родното си село Габрово, в южните склонове на Родопите, и наел лекар, който да работи там. А в Пловдив за 5 милиона лева купува сградата на хотел „Цар Симеон“ в центъра и я преустройва в модерен диспансер. На 8 ноември 1927 година Домът на благотворителността и народното здраве отваря врати. Кудоглу осигурил най-доброто медицинско оборудване в Европа и привлякъл в Пловдив едни от най-големите светила в медицината. Ваксини, профилактика по домовете, здравни беседи за гражданите – богатите плащали за лечението, а за бедните било безплатно.

За издръжката на дома Кудоглу дарил на държавата двата си големи тютюневи склада в Пловдив. До средата на 40-те години дарението на Кудоглу достига повече от 40 милиона лева и е най-голямото в историята на българското здравеопазване.

След 1944 година обаче Домът е одържавен, а поставеният в парка в центъра бюст на дарителя бил премахнат. През 1973 г. сградата е срината, за да се построи там Централната поща на Пловдив.

„От материалното наследство на Кудоглу днес не е останало почти нищо в нашия град, но пък за сметка на това неговият завет продължава да живее”, каза Пенчо Братанов, правнук на Кудоглу.

„Дългите години на мракобесния комунистически режим са се постарали достатъчно, за да изтрият спомена за него. Но истината е, че доброто дело няма как да бъде забравено, тъй като са стотици хората, които са преминали през вратите на Дома и са намерили там подкрепа, изцеление и помощ в този момент”, коментира Братанов.

Той разказа, че Пловдив е бил едни от първите градове в Европа, които са имали подобно здравно заведение.

„Изпращали лекари, които да се обучават в чужбина или да карат различни специализации там. Също така, за да обзаведе Дома с най-модерната и революционна за онова време здравна техника, той изпраща специални екипи, които обикалят всички големи европейски столици, всички аналогични здравни заведения, за да могат да черпят опит, за да е сигурен, че гражданите на Пловдив и на България ще имат най-доброто, което е възможно”, каза Братанов.

„Единственото, което е останало, са едни врати от Дома, които наскоро бяха възстановени. И тук е моментът да благодаря на „Старинен Пловдив“ и госпожа Елена Кантарева, както и на община Пловдив”, каза Братанов. 

Днес в парка в центъра на Пловдив отново стои бюст-паметникът на Кудоглу.

„Това беше дълга одисея, която благодарение на кмета на община Пловдив, както и на заместник-кмета по културата господин Пламен Панов, успяхме да извървим. Уникалното в този бюст-паметник е, че той е дело на Мина Иванов, който е брат на легендарния кмет на София Иван Иванов. И при идването на комунистическия режим през 1951 година, въпреки възмущението от страна на гражданите на град Пловдив, този паметник е премахнат. Но въпреки това се намират добри хора, които успяват да го спасят”, каза Братанов.

Семейството му продължава да се занимава с благотворителни и социални инициативи.

„Няма как да не споделя с вас своята гордост и своето впечатление от младите хора на Пловдив. За такъв пример мога да дам децата и младежите, които са доброволци към Българския червен кръст. Те не само помагат и дават надежда на хората, които са изпаднали в нужда, но самите те се превръщат в един символ на добротворчеството и на това, че грижата към ближния все още е жива и че, когато сме заедно, наистина можем да постигнем много”, каза Братанов.

Повече гледайте във видеото.