Спомените на Уилям Родригес - оцелял след атентатите на 11 септември и отключил 39 етажа, за да евакуира хора от Северната кула

Миризмите, звуците и виковете за помощ – спомените от 11 септември 2001 г. остават завинаги в съзнанието на Уилям Родригес. Той работи като санитар в Световния търговски център повече от 20 години и познава сградата като дланта на ръката си.

На фаталния 11 септември Родригес губи повече от 200 свои приятели и колеги. Той помни всеки момент от трагедията така, сякаш се е случил вчера.

„Помня миризмите много ясно. Спомням си звуците. О, Боже мой, звуците бяха ужасни. Имаше време, когато не можех да вляза в асансьор с години, защото си спомням как хората вътре горяха и крещяха за помощ. Това ме шокира толкова силно. Донесе ми посттравматично разстройство, с което не можех да се справя дълго време“, разказва той.

СНИМКИ ОТ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 25-АТА ГОДИШНИНА ОТ АТЕНТАТИТЕ В САЩ ВИЖТЕ ТУК

Сутринта на 11 септември вместо обичайно да отиде за безплатна закуска при готвачите на панорамния ресторант на върха на Северната кула, Родригес закъснява и се отправя директно към подземните помещения.

Там е, когато първият самолет се врязва в кулата. Първоначално той мисли, че става дума за експлозия. Вижда, че въжетата на сервизния асансьор са скъсани, а към него тичат обгорели хора, които викат за помощ.

„Когато излязох и видях дупката, пожара и дима, който покриваше антената на Северната кула, първото нещо, за което се сетих, беше: „Ами хората от Windows on the World?“, спомня си Родригес.

Само минути по-късно той се включва в евакуацията на хилядите хора, останали в металния небостъргач. За действията си получава множество медали и признания.

Самият Родригес обаче не се определя като герой. Нарича себе си оцелял, воден от чувството за дълг. Като единствения човек в сградата с т.нар. master key – главния ключ, той успява да отключва аварийните врати на етажите. „Тогава не знаех, че това ще е единственият ключ, използван на 11 септември“, разказа той.

Родригес стига до 39-ия етаж, като отваря врата след врата, за да могат хората да се евакуират.„Етаж по етаж, офис след офис. Аз бях следван от пожарникарите“, спомня си той.

Докато се спускат по стълбите, Родригес чува хора да крещят от асансьорите. „Чувах хора да крещят, че изгарят в асансьорите: „Помощ! Помощ! Помощ!“ Когато погледнах към пожарникаря, който беше от дясната ми страна, той само направи така, сякаш нищо повече не можеше да се направи. Това беше толкова болезнено. Казах си: „Трябва да намеря начин. Ще сляза долу, но ще се върна и ще намеря начин да помогна на тези хора“, разказа той.

Тогава се чува мощен взрив – Южната кула се срутва.

В паниката, сред облака от бял дим и летящите отломки, Родригес успява да стигне до изхода. Въртящите се стъклени врати вече са разрушени. Той се озовава от вътрешната страна на ограничителната лента, зад която са полицията и медиите. „Когато ме видяха, ми извикаха: „Не поглеждай назад“. А когато ти кажат така, първото нещо, което правиш, е да погледнеш назад“, спомня си той. Това, което вижда, е сред най-травматичните моменти в живота му. „Видях телата на хората, скочили от сградата. Представете си човешко тяло, паднало от 96 етажа“, казва Родригес.

Минути по-късно той чува викове: „Бягай, бягай!“. Но няма къде да избяга. Успява да се провре под пожарна кола, преди Северната кула да се срути върху него. Остава там няколко часа, докато не е открит от спасителите. С изгаряния по лицето, но жив – като по чудо.

25 години по-късно Родригес продължава да носи спомена за Световния търговски център. На въпроса дали, когато затвори очи и гледа Ню Йорк, все още вижда кулите близнаци, той отговаря:„О, да. О, да. Когато правиха дизайна на новия небостъргач, ние искахме кулите близнаци обратно. За мен Световният търговски център беше семейство. Беше един град вътре в града“.

Повече гледайте във видеото.

От 17:00 ч. по NOVA NEWS ще бъде излъченa премиерата на документалния филм „11 септември: Денят, който промени света“.

ВСИЧКО ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 25-АТА ГОДИШНИНА ОТ АТЕНТАТИТЕ В САЩ ЧЕТЕТЕ ТУК