Как България стана първенец при батериите за съхранение на електроенергия?

България е първенец в относителен план по инсталирани батерийни мощности за съхранение за енергия и макар част от тези проекти да бяха финансирани от ПВУ, първите големи проекти бяха изградени на търговски принцип и предприемачите виждат бъдеще в сектора. Той е бъдещето. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS бившият екоминистър Юлиян Попов, който е един от гласовете, които най-често комуникират въпросите, свързани с батериите.

"Като номинална мощност сме сред водещите в Европа. Ако в Германия изключим домашните батерии, които не могат да реагират на системата, ние имаме дори повече от тях. Великобритания има малко повече от нас", потвърди Попов. По думите му, процесът е хаотичен, но политиците не успяват да намерят начин да "влязат" в крак с технологиите.

"Наскоро публикувахме план "Климат и енергетика", който е официалната ни енергийна стратегия. Там пише, че през 2050 г. ще имаме 1,2 гигавата батерии, а когато беше публикувано имахме 2 гигавата. Така че политическите процеси не могат да настигнат техническите и пазарните. Много бързо се разви всичко. Вярно, че е по ПВУ се подкрепиха много проекти, но първите два големи проекта, които бяха реализирани, бяха изцяло на търговска основа - нямаше никаква подкрепа. Казвам това, защото е много ясно, че тези батерии имат ясен бизнес модел."

Той отговаря и на твърденията, че само една шепа компании и хора са част от този сектор:
"Има доста компании, които се усетиха. Историята започва отдавна, още през 2012 година. Тогава имахме високи преференциални цени и соларните компании започнаха да работят. После тези цени бяха спрени, а тези компании излязоха на глобалния пазар. България работеше в цял свят. Имаме една строителна индустрия в тази сфера, която работеше в цял свят и не е толкова странно, че тези компании бързо разбраха какво означават батериите. И те реагираха най-бързо."

Попов обяснява и защо се стигна до тук в България:
"Аз казвам на шега, но е много сериозно - успехите на българската енергетика са в резултат на факта, че България няма енергийна стратегия. Ако ние имахме енергийна стратегия, сега щяхме да строим газови централи и после да се чудим какво да правим с тях. Ако преди пет години имахме енергийна стратегия, щяхме да ударим стената. Такава стратегия няма и енергетиката се развива хаотично, но пазарът работи."

Според експертът, държавата трябва да започне да рекултивира определени региони и смята, че соларите и батериите са решение за тях:
"Защо няма паркове в Марица-изток? Защото държавата живее в отрицание. Но предприемачите не и дори много такива, които не разбират от енергетика се хвърлиха при батериите. Те залагат на тази карта."

Отговаря и на въпросите за заплашената от товара електроенергийна система:
"Електропреносната мрежа се развива и се поддържа, но може и по-добре. Трансграничните ни връзки не са лоши, затова изнасяме от батериите във вечерните часове към Румъния. Преди време и към Гърция, но сега Гърция изнася сама. Ние имаме атомна енергия, имаме хидроенергия и този бум на соларите започна да потиска въглищата, които са скъпи. Държавата трябва да спре да подкрепя въглищата като бизнес и да подкрепи региона като регион."

Кой сега е номер 1?

Дами и господа, ако преди три години, тук в "РеВизия", бях излязъл и ви бях казал, че България ще бъде технологичен лидер в една-единствена конкретна област - истински лидер, доказан лидер, такъв, който се признава от всички големи международни анализатори, вероятно - и с право - бихте ме изпратили на обстоен преглед при специалист по психично и когнитивно здраве. Вероятно така бих направил и аз, но щеше да е грешка. Защото точно това се случи - България се оказа технологичен лидер. Вярно - не при чиповете, не при изкуствения интелект, а при нещо доста по-земно - батериите за съхранение на енергия. Какво стана? През 2023 г. България практически няма батерии в енергийната си система - нула. Година по-късно вече има 200 мегаватчаса. Още година по-късно - 3000. А към май тази година капацитетът достига 8600 мегаватчаса. За по-малко от три години страната мина от нищо до число, което поставя натрупаната в тези батерии енергия достатъчна да захрани цялата страна за два часа и половина, дори всички други мощности утре да спрат.

Защо изобщо е важно да имаш батерии? Защото слънцето грее само през деня, а хората използват ток и вечер. Когато соларните паркове произвеждат в изобилие по обяд, цената на тока пада – понякога до нула, дори под нула. А вечер, когато всички се прибират и включват уреди, цената скача рязко нагоре. Батерията е мостът между тези два свята – взима евтината енергия по обяд и я връща вечер, когато е нужна.

Сега искам да внимавате - по данни на енергийния глобален мозъчен тръст Ember, което е нещо като независима организация за енергийни данни, от всяка нова слънчева енергия, произведена в България през 2025 година, 77 процента успяват да бъдат преместени и използвани вечер, благодарение на батериите. За сравнение – средно за света тази цифра е едва 18 процента, а за целия Европейски съюз - 16. Дори Чили и Австралия, пазари, за които светът говори далеч повече, остават леко зад нас – със 76 и 60 процента. Това не е случайност и не е статистическа игра – това е реален технологичен и пазарен пробив. Въпрос номер две? Как пък така България? Защо? Пак три-четири години назад - една спорна мярка в ПВУ, малко скандали и малко препирни, малко намалени пари, но и едно надценяване на пазара по отношение на политиците доведе до соларен бум, който създаде проблем с излишна енергия по обяд. Инвеститорите, които вече имаха терени и капитал от соларните паркове, видяха логичния следващ актив. А процедурите за батерии се оказаха далеч по-бързи от тези за всякакви други енергийни проекти.
Резултатът е, че батериите вече представляват 16 процента от всички инсталирани мощности в страната – дял, по-висок дори от Калифорния с нейните 14 процента, и несравнимо по-висок от 3.5 процента в Китай или 3.4 процента в САЩ. България вече не просто произвежда ток – тя започва да го управлява във времето, да го "премества" там, където е нужен, и дори да балансира съседни пазари като Гърция и Румъния, изнасяйки скъпа вечерна енергия, докато поема техния евтин обеден излишък.

Но – и това е важно да го кажем ясно – успехът носи и рискове. Инженери предупреждават, че мрежата вече е натоварена до степен на прегряване, а нови батерии често се строят не там, където системата реално има нужда от тях, а там, където е технически най-лесно да се присъединят. Държавните такси за бъдещо рециклиране на батериите са между пет и десет пъти по-високи, отколкото в съседни страни. А някои анализатори предупреждават, че без работещи резервни мощности – въглищни или газови – в момент на регионална криза батериите биха се изпразнили за часове, а слънцето просто ще залезе. Какво точно става? Говорим сега...