„Темата на NOVA”: Къде е млякото? (ВИДЕО)

Сирене, кашкавал, масло... Знаем ли какво всъщност има в млечните продукти, които слагаме на масата си? Или какво липсва от тях.

В „Темата на NOVA” Деница Суруджийска и операторите Росен Илиев и Андрей Стоилов правят експеримент със сирене и кашкавал от търговската мрежа. След фрапиращите разкрития за фалшиво масло на пазара от последните месеци – екипът на NOVA избира на произволен принцип пет опаковки сирене и кашкавал от търговската мрежа. И ги предава в държавна лаборатория. С какво изненадват резултатите от изследването? Как могат да ни подведат етикетите? И колко опасна е за здравето ни тази практика? Заедно с лекари и диетолози, зрителите ще надникнат и в света на заместителите и трансмазнините. За да стане ясно как, без да подозираме, може да се окажем не просто излъгани клиенти, а и потенциални пациенти, заплашени от сериозни заболявания. Докато продължаваме да се питаме: къде е млякото?

Само преди три месеца 57-годишният Георги Иванов е потърсил помощ от кардиолог по спешност – кръвното му налягане е било високо, а основна причина се оказал холестеролът. Лекуващият му лекар – д-р Ангелина Боризанова от Клиника по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” обяснява: „Нашата практика показва, че пациенти, които не се хранят правилно, т.е. разчитат на много високорафинирани храни, ултрапреработени храни, които са богати на сол, трансмазнини – те имат висок холестерол, високо кръвно налягане. Трансмазнините променят тотално метаболитното състояние на пациента – повишен е атерогенният риск, повишава се възпалението в тялото. Не това възпаление, заради което вдигаме температура, а онова– нискоинтензивното възпаление, което води до повишено атеросклеротично натрупване на плаки в кръвоносните съдове и инциденти. Всички имитиращи продукти съдържат тези трансмазнини, палмови и други такива, които са вредни за човешкото тяло”.

„Активни потребители”: Фалшивото сирене у нас е незаконно в Европейския съюз

С какво всъщност се храни Георги години наред? И какво открива на пазара?

„Гледах за краве масло. Не е вече краве масло. Сиренето не е сирене. С една дума „боклуци”. Не купуваме имитиращи продукти, но се осланяме само на етикета. И разчитаме, че е вярно това, което пише”, споделя опита си Георги. И допълва: „Всичко е с палмова мазнина. Тортите са също палмова мазнина, сладкиши, всичко. Тортата я возиш на 40 градуса температура и 3–4 дни нищо ѝ няма. Значи... правете си изводи”.

А къде е млякото в тези продукти? В търсене на отговора – излизаме извън границите на страната, за да видим какво се случва с европейския пазар на сурово мляко. „По-малко животни, повече мляко“ – от 2013-та насам годишното производство в Евросъюза се е увеличило с близо 16 000 000 тона и достига 162 000 000 тона за 2025-та, отчитат от Евростат.

Връщаме се отново у нас. Равносметката за България обаче е различна – за около десет години производството е намаляло до 700 000 тона, а потребителите консумираме повече от 1 100 000 тона, което налага внос на сурово мляко от други европейски страни. Но и крие сериозни рискове, предупреждават потребителски организации.

„В един момент намаляващото производство създаде натиск върху цените нагоре. Когато цените тръгнаха нагоре, някои производители започнаха да ползват евтин внос на палмово масло от Азия, което след това минава през една термична обработка, за да може да се втвърди”, обяснява Богомил Николов от Националната асоциация „Активни потребители”. Според него, дори не подозираме колко имитиращи продукти може да консумираме в ежедневието си: „Тези хидрогенирани масла станаха идеална възможност за композиране на продукт, който прилича на сирене, мирише на сирене, има вкус, близък до сирене, но не е сирене. И оттогава живеем в среда, в която знаем, че произвеждаме доста такива продукти – средно около 12 000 тона на година. Направихме тест на баничките и се оказа, че от 20 тествани банички 15 или 16 бяха с имитиращо сирене”.

Има ли наистина риск такива храни да залеят пазара или са по-скоро изключение? След като в края на юни 2026-та стана ясно, че продукт от растителна мазнина е бил представян за масло в търговската мрежа – на дневен ред излиза и въпросът: какво се случва с тоновете имитиращи продукти? И какво показват проверките на Агенцията по безопасност на храните?

По пътя на училищния обяд: Какво стига до чиниите на децата?

Отговорите предстоят. А междувременно, екипът на NOVA тръгва на пазар, за да провери на какви млечни продукти може да попаднем като потребители. Изборът пада върху изделия на атрактивни ниски цени, но на които изрично пише „сирене”, „свежо сирене” или „кашкавал” – всички от краве мляко, според етикетите. На тях пише също, че количеството наситени мастни киселини варира при различните продукти, а маслеността в сухото вещество при свежите сирена, на които се спираме, е под 10%. Сиренето и кашкавалът се слагат в чисти кутии и се номерират – за да е сигурно, че пробите ще бъдат анонимни в лабораторията по изпитване на Националния център по безопасност на храните. Заплащат се таксите за анализ. По препоръка на експертите, ще бъде определен млечно-киселинен състав на млечна мазнина.

„Пробите трябва да пристигнат при нас индивидуално опаковани в найлонови пликове или друг вид опаковка. Всеки анализ е различен, но пробата трябва да е в достатъчно количество, за да бъде извършен анализът – около 300 до 500 грама, за да може да се извлече по-голямо количество мазнина за последващия анализ”, обяснява доц. д-р Гергана Крумова-Вълчева, която е отговорник по качеството в Националния център по безопасност на храните. Експертите по безопасност на храните обаче са категорични, че в тази лаборатория не се прави анализ на термично обработени храни. Това означава, че тук не може да се изследва сирене от баничка например – подобно на изследването, направено от „Активни потребители”, защото имало риск да се компрометира самата млечна киселина. 

Екипът на NOVA е допуснат до мястото, където се анализира вече извлечената от продукта мазнина, за да се разбере дали тя е от мляко, или не. Д-р Джейлянка Младенова – главен експерт в БАБХ, представя процеса по анализ на млечната мазнина.

„Изпитвателната лаборатория работи по международно признати ISO стандарти, които са акредитирани, за да може да се гарантира именно надеждността на резултатите. От друга страна, самата лаборатория подлежи на периодични външни проверки на качеството. Изследвали сме много проби и сме срещали най-различни. И фрапиращи резултати сме имали”, казва д-р Младенова.

Докато се чакат резултатите от изследването на пробите сирене и кашкавал от търговската мрежа – експертите от Агенцията обясняват какво показват техните проверки в магазините, ресторантите и училищните столове по отношение на качеството и състава на млечните продукти. „В началото срещахме значително много нарушения в тази посока, като влагане на немлечни мазнини в млечни продукти. Но в последните години тенденцията е за намаляване на този вид несъответствие, като мога да кажа, че за миналата година при 136 взети проби от млечни продукти за изследване за наличие на немлечни мазнини само в две сме установили такова несъответствие. Категорично не са взети от обект, който приготвя и предлага храни на деца. В тези обекти не сме установявали млечни продукти, съдържащи немлечни мазнини до този момент”, отчита директорът на „Контрол на храните” д-р Кремена Стоева. 

Какво обаче се случва с хилядите тонове имитиращи продукти, питат потребителски организации?

„Много трудно може да намерите в наши дни изрично обозначен имитиращ продукт в супермаркет. И сега големият проблем вече повече от 10 години е, че никой от страна на държавата не иска да зададе въпроса: Кой изяжда тези 12 000 тона? Част от тях се изнася, но около 10–15%. Остава въпросът кой изяжда другите 10 000 тона? А съществува риск, тъй като не знаем кой ги изяжда, някои хора да консумират повече от тази хидрогенирана мазнина, която е вредна за здравето”, казва Богомил Николов.

Според д-р Кремена Стоева от БАБХ, Агенцията не поддържа статистически данни за това какви обеми имитиращи продукти се реализират на пазара. „Масова проверка сме извършвали преди две години, през 2024 година. Тогава бяха проверени всички предприятия, които произвеждат имитиращи продукти на територията на страната, и не сме установили несъответствие. Тогава бяха взети и проби, бяха изпратени за анализ и нямахме отклонения в съдържанието на трансмастни киселини. До 2% бяха в крайния продукт. Необработената палмова мазнина не е забранена за влагане и не е опасна, както хидрогенираните растителни мазнини”, казва д-р Стоева.

Не така смята обаче първият български професор по хранене и диететика – Божидар Попов, който е и дългогодишен председател на Дружеството по хранене. Според него, дори и нехидрогенирани, някои растителни мазнини могат да крият рискове. „Самият продукт, който е с вложено палмово масло, не е качествен, не е така здравословен, силен и полезен за организма, както, примерно, е естественият продукт, с естествената мазнина от млечната мазнина. Кокосовото масло е всъщност с най-лош състав. То се приближава, кажи-речи, до говеждата лой и овчата лой. 77% до 80% в състава на кокосовото масло са наситени мазнини. Докато в палмовото са някъде около 50% – колкото са и в свинската мас”, категоричен е специалистът по хранене.

Колко важно е млечните мазнини в продуктите да бъдат истински? И защо, след излизането на резултатите от анализа на млечни продукти – в документите пише, че „В проба 1 не се извлича мазнина за извършване на анализа”, а „В проба 4 се извлича недостатъчно мазнина за извършване на анализа”?

Резултатите от проверката на БАБХ по нашия сигнал идват 8 дни по-късно. Въпреки че при първоначалния анализ от едното свежо сирене не се извлича млечна мазнина, а при другото се извлича недостатъчно количество, според Агенцията по храните и двата продукта отговаряли на изискванията. Проверката показала, че за производството на тези млечни изделия е използвано обезмаслено сурово мляко с масленост 0,1%. Сиренето било етикетирано в съответствие с действащите разпоредби – с посочени стойности на масленост в сухото вещество и на водно съдържание. Въпреки че не откриват други нарушения при проверката – от агенцията по храните все пак отчитат, че никъде в името на опаковките сирене не фигурира терминът „обезмаслено”. Затова инспекторите ще издадат предписания за допълване на наименованието на двата продукта:

1. Свежо сирене "Дряново", производител - "ЧЕХ - Йосиф Новосад" ООД - мандра - с. Соколово;
2. Свежо сирене "Рафтис", производител - "БЕЛЕНСКИ" ЕООД - гр. Сливен.

И още – какви промени планира Министерството на земеделието и храните при контрола върху млечните продукти? Гледайте във видеото!