КЗП: Надценките на някои храни стигат до 141%

Надценките в търговските вериги са от 99% до 141%, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова. По думите ѝ това са данни, предоставени от самите търговци. Тези надценки са не само несправедливи, а и безочливи, категорична бе тя.

Манолова уточни, че в момента са в ход три големи проверки – на банките, на бензиностанциите и на търговските вериги.

КЗП влиза на проверки в петте най-големи търговски вериги заради цените

Тя съобщи, че при млечните продукти и плодовете и зеленчуците надценката над доставната цена за периода август-октовмври стига до 17%. „Ще искаме обосновка за наличието на икономически фактори за това увеличение“, заяви Манолова.

Директорът на Главна дирекция „Контрол на пазара“ Игнат Арсенов каза, че увеличението на доставната цена не оправдава увеличението на продажната цена при млечните продукти и при плодовете и зеленчуците.

Ако веригите не докажат необходимостта от това увеличение, ще бъдат санкционирани според закона, категорична бе Манолова.

Тя каза още, че проверката на надценките при промоционални продукти е установила, че те стигат до 40%.

По думите на Арсенов при определянето на цените на продуктите в магазините явно не става въпрос за сезонност, защото надценките продължават да растат.

КЗП започва проверки за реалните изкупни цени на продукцията от българските производители

„Това е изкривен пазар, катастрофа за бюджетите на българските семейства. Това не се среща в никоя от другите страни-членки на ЕС“, категорична беше Манолова.

Тя припомни, че веригите поеха ангажимент с проекта „Кошница с грижа“, който обаче, не свърши работа и веригите „проиграха“ възможността доброволно да намалят цените.

След като КЗП показа данните за надценките в търговските вериги, следва решението за „справедлива стойност“, което ще влезе след дни и ще покаже аномалиите и отклоненията в търговските вериги, каза Манолова.

„Това, което все още не е в закона, но ние ще настояваме, е да се налагат санкции в случаите на съществено отклонение от справедливата стойност, в случай, че не последва корекция от търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.

Манолова каза, че ще продължи диалогът с веригите. „Ще се срещнем с бизнесите, срещу които имаме най-много жалби, ще им дадем възможност да коригират безобразните цени и нелоялни практики“, увери тя.

КЗП: Надценките на пропан-бутана са скочили с 20%, при дизела и бензина са намалели

Относно горивата проверките показват, че в 8% от проверените обекти има необосновано увеличение на цената на пропан-бутан основно. КЗП ще иска доказателства и обосновка за икономическите фактори, довели до увеличението, каза Игнат Арсенов. От 1 до 3 цента е увеличението, което е необосновано. При бензина и дизела надценките на бензиностанциите драстично са намалели, допълни той.

Мая Манолова каза още, че проверки се извършват на петте най-големи вериги в техни магазини в София и страната. „Установихме, че има разлики в продажните цените между магазините на една и съща верига в столицата и в страната“, посочи тя.

„Цените в ресторантите и в заведенията за бързо хранене също се повишиха драстично, а имаме сигнали и за сектора на услугите, като например сега за подмяната на летни със зимни гуми – от 70 лв. услугата е станала 110% евро в конкретен сервиз, така че със сигурност ще се ангажираме и с такива проверки“, посочи Манолова.

„Надценките са факт не просто от началото на януари, а януари миналата година. Тоест злоупотребите на търговските вериги с цените, с налагането на брутални надценки, натиск върху производителите и върху потребителите не са от вчера. При въвеждане на еврото, очевидно са взети допълнителни мерки цените да бъдат раздути много преди началната дата. Не е проблемът във въвеждането на еврото, а в начина, по който беше направено и в абсолютната липса на действия от страна на тогавашното правителство по този въпрос. Те бяха просто наблюдатели“, категорична бе Мая Манолова.

► След изнесената информация от Комисията за защита на потребителите Сдружението за модерна търговия изпрати позиция, в която заявява, че КЗП подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации

Публикуваме пълния текст без редакторска намеса:

„По повод публични изявления в медиите на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, изпращаме аналитична справка. Целта е да помогнем на журналистите да ориентират публиката в сложната тема за ценообразуването, като разграничат реалните факти от популистките интерпретации на единични числа и примери. 

⇒ Как се четат данните на Евростат и защо „индекс 140“ не значи 140% надценка, нито 140% по-скъпо

Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100.

Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%. За сравнение: общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% - тоест храните у нас са под средноевропейското ниво. 

Същевременно в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти — 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месо — 71.5%, или с 28.5% по-евтино; риба — 87.1%, или с 12.9% по-евтина.

Защо тези факти се премълчават? Къде тогава отива разликата при стоките с по-висок индекс (като кравето масло, където индексът е 142)?

● ДДС върху храните: В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%. Високият ДДС у нас вдига крайната цена на рафта.

● Дефицит на суровини: България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране.

● Чистата печалба: След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%.
Има ли монопол и „господстващо положение“?

Твърдението, че веригите контролират над 70% от пазара, не се потвърждава от нито една официална статистика. Данните на НСИ и Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че приходите на големите търговски вериги формират малко над 50% от общия пазар на храни. 

⇒ Брутната надценка не е чиста печалба

Разликата между покупната и продажната цена (брутната надценка) покрива всички оперативни разходи на магазина. А те са нараснали драстично през последните години.

По данни на НСИ и ИПИ за периода 2021–2026 г. средната работна заплата у нас е скочила с +88.5%, цените на производител в хранителната промишленост са се вдигнали с +68.3%, а транспортните услуги са поскъпнали с +47.3%. Финансовите отчети в Търговския регистър потвърждават, че нетната оперативна печалба в сектора остава трайно около 3%.

⇒ Защо внасяме храни и как се подкрепят българските производители

Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство. По данни на МЗХ и САРА, вносът покрива между 60% и 70% от потреблението на мляко и млечни продукти, до 9% от кравето масло, 40–70% от плодовете и зеленчуците, както и над 80% от телешкото и 40–60% от свинското месо. Причините са известни: ниска производителност, ниска добавена стойност от единица площ, разпад на системата за напояване у нас, изтичане на субсидии към фиктивни стопанства и към експортно ориентирани направления; липса на коопериране прималките производители.

В същото време, по данни на ИПИ (юни 2025 г.), прекият икономически ефект от модерната търговия е 9.3 милиарда лева, като над 5.8 милиарда отиват за разплащания към български доставчици. Нещо повече, международните вериги са основен износен канал за родната продукция, която възлиза на десетки милиони евро.

⇒ Пет въпроса към КЗП

За да бъде публичният разговор обективен и пълен, предлагаме КЗП да отговори на следните четири ключови въпроса:

1. Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?

2. Разяснявате ли на хората, че надценка НЕ Е печалба? Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?

3. Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС у нас? Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?

4. Защо се проверява само последната отсечка от веригата - магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88.5%) и производствените разходи (+68.3%) при преработвателите?

5. Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?

С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски. Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст.