Седмото издание на Софийския икономически форум събра представители на институциите, бизнеса и икономическите среди

Икономическите ефекти от присъединяването на България към еврозоната, бъдещият бюджет на Европейския съюз и внедряването на изкуствения интелект бяха сред основните теми на Седмото издание на Софийския икономически форум.

Събитието, организирано от Делфийския икономически форум, се провежда в София и събира представители на институциите, бизнеса и икономическите среди.

Ползите от приемането на единната европейска валута и възможностите пред България бяха обсъдени в панел, посветен на първата година на страната в еврозоната. В дискусията участваха посланикът на Германия у нас Ирене Мария Планк и председателят на Гръцкия бизнес съвет в България и главен оперативен директор на „Пощенска банка“ Панос Мавридис. Модератор беше Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Велислава Петрова: Стратегическото географско положение дава на България възможност да се утвърди като пресечна точка на транспортни коридори

Според германския посланик приемането на еврото е много повече от техническа промяна. Тя отбеляза, че вече има показатели за намаляване на определени разходи, а редица процеси, включително в банковия сектор, се осъществяват по-лесно.

„Основната ценност на еврото беше символична – че всички сме заедно в еврозоната“, посочи Ирене Мария Планк.

Панос Мавридис акцентира върху реалните икономически ползи от общата валута. По думите му опитът на Гърция през последните две десетилетия показва значението на еврото за икономическото възстановяване на страната след финансовата криза.

„Ако не беше еврото, Гърция нямаше да е там, където е сега“, заяви той.

Мавридис отбеляза и подготовката на банковия сектор в България за прехода към единната валута, като определи свършената работа като безпрецедентна. Според него използването на една валута намалява административната тежест за банките и улеснява обслужването на клиентите.

Той посочи още, че отпадането на лева намалява валутния риск, възприеман от чуждестранните инвеститори. По думите му това улеснява инвестициите в България, тъй като премахва част от несигурността за външните партньори.

Бъдещият бюджет на Европейския съюз и начините за разпределяне на средствата бяха сред темите, коментирани от вицепремиера Атанас Пеканов.

Снимка: БТА 

По думите му през последните 20 години България е сред най-големите бенефициенти на европейските фондове, предназначени да намаляват различията между регионите и да подпомагат сближаването в рамките на единния пазар.

Пеканов припомни, че традиционните европейски фондове са подпомагали развитието на инфраструктурата, здравеопазването, образованието и социалната политика. Така регионите с по-слаб административен и икономически капацитет са получавали възможност да наваксват изоставането си.

Според него с въвеждането на инструмента NextGenerationEU през 2021 г. Европейската комисия е направила важна крачка към нов модел на финансиране. При него средствата не се насочват единствено към инфраструктурни и мащабни проекти, а се обвързват с изпълнението на конкретни цели.

„Дискусиите са трудни. В момента дебатираме с останалите страни колко да е бюджетът, за какво да се използва и новият подход е да се основава на резултати. България е съгласна и подкрепя това“, заяви Атанас Пеканов.

Вицепремиерът коментира и развитието на изкуствения интелект в Европа. Според него европейските държави не инвестират достатъчно в тази област и е необходимо значително увеличение на средствата.

Той подчерта и нуждата предприятията да бъдат насърчавани да внедряват по-широко изкуствения интелект в ежедневната си работа, така че новите технологии да намират по-практическо приложение в икономиката.

Държавните институции трябва да догонят технологичния напредък на компаниите, за да се ускори цифровизацията на икономиката и обществото. Това заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев по време на форума.

Снимка: БТА 

По думите му държавата не може да изисква от частния сектор да се модернизира, ако самата тя не предприема същите стъпки. Министърът подчерта, че администрацията трябва да престане да бъде пречка пред развитието и да използва по-активно новите технологии, включително изкуствения интелект.

Василев посочи, че служителите на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация вече използват изкуствен интелект в ежедневната си работа, като призова и останалите институции да последват този пример.

„Нашата амбиция за електронно управление е да направим администрацията невидима за гражданите и за бизнеса. До края на годината ще разполагаме със собствена цифрова самоличност и собствен цифров портфейл“, заяви министърът.

Според него цифровизацията може да повиши прозрачността и ефективността на публичните услуги, като същевременно помогне за справяне с предизвикателствата пред пазара на труда.

Василев обърна внимание на демографските прогнози, според които броят на хората в трудоспособна възраст в България ще намалява през следващите десетилетия. Затова, по думите му, икономиката трябва едновременно да привлича повече работна сила и да повишава производителността на заетите.

Министърът заяви, че една от водещите цели на ведомството е до 2030 г. България да се превърне в привлекателно място за създаване и развитие на бизнес с висока добавена стойност. За това са необходими както повече възможности за хората с идеи, така и бързи, опростени и удобни административни услуги.

Сред мерките в тази посока Василев открои работата на новосформирания Съвет за иновации и технологично развитие, който трябва да подпомогне премахването на административните пречки пред иновативните компании.

Според Василев публичният сектор трябва да бъде първият клиент на иновативните решения. За целта обаче са необходими ясно формулирани потребности, измерими резултати и честна конкуренция. Той подчерта и значението на ясната отговорност при вземането на решения и адекватната защита на данните.

Нивото на Дунав остава критично ниско, а ситуацията продължава да представлява безпрецедентно предизвикателство за АЕЦ „Козлодуй“. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова по време на Софийския икономически форум. Тя отбеляза, че централата се е справила успешно благодарение на техническите си характеристики и инженерния екип, който е следил ситуацията денонощно. 

Снимка: БТА 

По думите на Петрова са направени допълнителни проучвания и са набелязани пет технически решения за справяне с проблема. Предстои да бъдат оценени разходите и ползите от тях, като реализацията им може да отнеме около година. Министърът подчерта, че ядрената енергетика остава категоричен приоритет за България, а безопасната експлоатация на действащите мощности е безусловна цел.

Продължава и работата по проекта за изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, актуализира се пътната карта за реализацията му, а за проекта АЕЦ „Белене“ предстои да бъде намерено стратегическо решение. Разглеждат се и възможностите за малки модулни реактори.

Енергийният министър посочи, че съчетаването на ядрените и въглищните мощности, възобновяемите енергийни източници и батериите за съхранение е помогнало на България да премине през кризисната ситуация и да подкрепи стабилността на регионалната енергийна система.