Брюксел отчита засилен политически натиск върху съдебната власт, влошаване на свободата на медиите и липса на съществен напредък в борбата с корупцията в Сърбия. Доклад на ЕК разглежда и изборната победа на студентското движение, както и последиците от управлението на Александър Вучич. Европейската комисия поставя под въпрос стратегическата ориентация на Сърбия заради отказа ѝ да се присъедини към санкциите срещу Русия, задълбочаващото се сътрудничество с Китай и продължаващата антиевропейска риторика на високопоставени представители на властта.
Докладът на ЕК за напредъка на Сърбия към членство в Европейския съюз беше представен на 4 ноември като част от Пакета за разширяването за 2026 г., предаде БГНЕС.
Документът очертава сериозни проблеми с върховенството на закона, независимостта на съдебната система, свободата на медиите и борбата с корупцията. Брюксел подчертава, че политическата поляризация и действията на властите продължават да затрудняват европейската интеграция на страната.
В доклада е отразена и политическата промяна след предсрочните парламентарни избори на 25 октомври, на които, според предварителните резултати, „Студентската листа“, възникнала от масовите студентски и граждански протести, печели абсолютно мнозинство от депутатските мандати.
Русия и Китай поставят под съмнение европейския избор на Белград
Европейската комисия констатира, че Сърбия не е постигнала напредък в съгласуването на външната си политика с общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС. Към 1 септември 2026 г. степента на съответствие със съответните решения на ЕС е спаднала до 63% при 67% през 2025 г.
Белград продължава да не прилага европейските санкции срещу Русия и Беларус, въведени заради руската агресия срещу Украйна. Въпреки това Сърбия сътрудничи на ЕС за предотвратяване на заобикалянето на санкциите и предоставя значителна хуманитарна и финансова помощ на Украйна.
Комисията отбелязва продължаващите контакти на най-високо равнище между Белград и Москва, включително на фона на зависимостта на Сърбия от руските енергийни доставки.
Страната запазва директните полети до Русия и продължава да допуска дейността на прокремълски медии. Особено безпокойство предизвиква практиката руски граждани да получават сръбско гражданство по ускорена процедура, което им осигурява безвизов достъп до ЕС.
Паралелно с това Сърбия задълбочава стратегическото си партньорство с Китай, включително във военната област.
Европейската комисия обръща специално внимание на закупуването на китайски свръхзвукови високоточни ракети въздух-земя, интегрирани в произведени в Русия изтребители.
Според Брюксел тези военни доставки създават стратегически зависимости, които са несъвместими с ангажимента на Сърбия към европейската интеграция.
Комисията отчита и че при посещението на Вучич в Китай през май 2026 г. са подписани 23 споразумения за сътрудничество, както и меморандум между Сръбската прогресивна партия и Китайската комунистическа партия.
Вучич е направлявал политическите решения извън предвидената му конституционна роля.
Снимка: БГНЕС
Особено внимание в доклада е отделено на функционирането на сръбските демократични институции. Европейската комисия констатира, че политическите дебати и вземането на решения в страната продължават фактически да се направляват от президента по начин, който не е предвиден в конституцията.
Брюксел изразява загриженост от политическия натиск върху институциите, ограниченото участие на гражданското общество и продължаващите атаки срещу студенти, активисти и журналисти.
Масовите протести, започнали след срутването на козирката на железопътната гара в Нови Сад през 2024 г., продължават да бъдат свързани с общественото недоволство от корупцията, липсата на отчетност и непрозрачността при държавните инфраструктурни проекти.
В документа се посочва, че Александър Вучич е подал оставка като президент на 27 септември 2026 г., след което се е кандидатирал начело на листата на Сръбската прогресивна партия за парламентарните избори и за поста министър-председател. Според предварителните резултати от вота на 25 октомври студентското движение е спечелило абсолютно мнозинство.
Международните наблюдатели обаче са установили сериозни неравенства в предизборната кампания, включително злоупотреба с държавни ресурси, пристрастно медийно отразяване и натиск върху избиратели, кандидати и представители на гражданското общество.
Без напредък в съдебната реформа, разследванията за корупция се бавят
Европейската комисия отчита липса на напредък в независимостта на съдебната система и значително засилване на неправомерния политически натиск върху съдии и прокурори. Високопоставени представители на властта, включително президентът и депутати, са отправяли публични критики към текущи разследвания и съдебни производства, както и заплахи за отстраняване на магистрати.
В областта на борбата с корупцията е постигнат само ограничен напредък. Комисията посочва, че корупцията продължава да бъде широко разпространена и остава сериозен проблем. Разследванията, започнали след трагедията на железопътната гара в Нови Сад, все още не са приключили. Според доклада прокуратурата за организирана престъпност е съобщила за недостатъчно сътрудничество от полицията при предоставянето на събраните доказателства. Работата по разследването е била забавена и след отстраняването на 17 опитни служители от специализираната разследваща група.
Европейската комисия обръща внимание и на оценката на Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО) към Съвета на Европа, според която Сърбия е изпълнила задоволително едва три от 24 препоръки.
Брюксел настоява за по-убедителни резултати при разследването и наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта. Докладът призовава и за ясно разграничаване на правомощията на правоохранителните органи от тези на сръбската Агенция за сигурност и информация (БИА). Комисията отбелязва, че службите за сигурност продължават да участват в разследвания на тежки престъпления и организирана престъпност.
ЕК: Свободата на медиите продължава да се влошава
Една от най-критичните оценки в документа засяга свободата на изразяване. Европейската комисия констатира ново отстъпление в тази област, като подчертава, че условията за работа на журналистите и медиите продължават да се влошават. Нарастват опасенията от политическо и икономическо влияние върху редакционната независимост, докато собствеността на медийния пазар става все по-концентрирана.
Особено показателни са данните за обществената Радио-телевизия Сърбия (РТС). Според информация, събрана от гражданска организация, между март и септември 2026 г. 96% от ефирното време в централните новинарски емисии на РТС е било отделено на управляващото мнозинство, а едва 4% на опозиционните партии.
Международните наблюдатели са установили, че по време на предизборната кампания обществената телевизия е фаворизирала управляващите и е представяла „Студентската листа“ в отрицателна светлина.
Брюксел критикува и недостатъчната ефективност на Регулаторния орган за електронни медии (РЕМ), чийто нов съвет е сформиран през 2026 г. след продължителен период без действащ ръководен орган.
Според международните наблюдатели регулаторът не е осигурил ефективен контрол и навременни мерки срещу нарушенията по време на изборите.
ЕК осъжда възхваляването на осъдения за военни престъпления Ратко Младич
В доклада е включена и остра констатация за отношението към военните престъпления от войните в бивша Югославия. Европейската комисия посочва, че погребението на осъдения за военни престъпления Ратко Младич през септември 2026 г., проведено с официална подкрепа и в присъствието на високопоставени представители на властта и армията, е допринесло за възхваляването на военнопрестъпник. Според Брюксел това противоречи на ценностите, върху които се основава европейският път на Сърбия.
Снимка: БГНЕС
Комисията отбелязва, че сръбски политици, политически партии и медии продължават публично да подкрепят осъдени военнопрестъпници и да отричат военни престъпления, включително геноцида в Сребреница. Разследванията на военни престъпления продължават да се развиват бавно, като има над 1800 висящи случая. Брюксел констатира и липса на убедителен ангажимент за наказателно преследване на високопоставени заподозрени.
Косово остава ключово условие за членството в ЕС
Европейската комисия подчертава, че нормализирането на отношенията между Белград и Прищина остава решаващо условие за европейската интеграция на Сърбия. Въпреки продължаващия диалог с посредничеството на ЕС, нито една от двете страни не е постигнала достатъчен напредък в изпълнението на задълженията си по Охридското споразумение от 2023 г.
Брюксел настоява Сърбия да започне признаването на косовските документи, символи и институции, а Косово да предприеме необходимите стъпки за създаване на Асоциацията на общините със сръбско мнозинство.
Комисията посочва, че Белград продължава да предприема действия, противоречащи на договореностите, включително лобиране срещу членството на Косово в международни организации.
В документа се отбелязва също, че Сърбия не е предприела значителни действия за установяване на отговорността за въоръженото нападение срещу косовската полиция в Банска през септември 2023 г.
Европейският път остава отворен, но зависи от реформите
От започването на присъединителните преговори през януари 2014 г. Сърбия е отворила 22 от общо 35 преговорни глави, като две са временно затворени.
Европейската комисия потвърждава предишната си оценка, че третият преговорен клъстер, свързан с конкурентоспособността и приобщаващия растеж, е технически готов за отваряне.
Брюксел обаче подчертава, че общият темп на преговорите ще продължи да зависи от напредъка по върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово.
В същото време Европейската комисия признава постигнатия напредък в отделни области, включително статистиката, цифровизацията и енергетиката, както и продължаващото участие на Сърбия в европейски инициативи за сигурност.
Отношенията на Сърбия с България, Румъния и Унгария са определени като добри като цяло. Основното предупреждение на Европейската комисия обаче е, че техническата подготовка за членство не може да замени необходимата политическа воля за реформи, независими институции и последователно придържане към външната политика и ценностите на Европейския съюз.
Редактор: Ина Григорова
