През изминалата седмица министърът на правосъдието Николай Найденов анонсира готовността на мнозинството да предложи промени в Конституцията, засягащи съдебната власт. Сред обсъжданите идеи са намаляване на необходимото парламентарно мнозинство за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), възможността за назначаване на служебен състав на съвета с участието на президента и разширяване на правомощията на Инспектората към ВСС.
„Не можем да не подкрепим избора на нов ВСС, тъй като старият доказа своята неспособност да работи. Освен това мандатът му изтече, а решенията му бяха крайно опорочени“. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ бившият изпълняващ функциите главен прокурор Бойко Найденов. Според него остава надеждата, че новият състав ще успее да преодолее негативното наследство на предишния.
Той изрази надежда, че новият съвет, макар и избран по досегашните правила, ще бъде съставен от магистрати, които могат да вземат отговорни решения. „Трябва да се надяваме, че новият ВСС все пак ще бъде доминиран от нормални магистрати, които да преодолеят това наследство. Защото има какво да се преодолява“, посочи Найденов.
На въпрос защо в парламентарната квота не е бил предложен нито един прокурор за член на прокурорската колегия, Найденов допусна, че това е оценка за работата на прокуратурата през последните десетилетия. „За съжаление, оценката не би могла да бъде много по-добра, тъй като всички видяхме докъде се стигна при изпълнението на служебните задължения на прокуратурата. Твърде много въпроси, твърде много провали, твърде много скандали“, заяви той. Според него натрупаните проблеми може да са довели до решението в Прокурорската колегия да бъдат предложени съдии.
Найденов коментира и идеята на министъра на правосъдието Николай Найденов необходимото мнозинство за избор на парламентарната квота във ВСС да бъде намалено от две трети на три пети - от 160 на 144 гласа. Според него предложението не е ново и подобни механизми се прилагат в други държави. Той обаче подчерта, че засега става дума само за идеи, които предстои да бъдат оформени като конкретни предложения и подложени на обществено обсъждане. „Може би наистина трябва да се търсят варианти, за да се сформира нов Висш съдебен съвет“, заяви Найденов.
Той обаче предупреди, че досегашният опит с политическите договорки и разпределянето на позиции по квоти не е окуражаващ. „Когато започнат договорки и разпределения по квоти – три, пет, седем и така нататък, – това не води до нищо добро“, заяви Найденов. Според него евентуалното намаляване на мнозинството би могло да постави управляващите в позиция да поемат пълна отговорност за състава и бъдещата работа на ВСС, без да зависят от подкрепата на други парламентарни групи.
По отношение на идеята президентът да участва в назначаването на служебен Висш съдебен съвет, ако парламентът не успее да избере редовен състав – Найденов изтъкна, че подобно решение може да породи сериозни конституционни проблеми, свързани с принципа на разделение на властите. „По-скоро тук ще имаме проблем с Конституционния съд, който едва ли би приел подобно законодателно решение, доколкото ще имаме пряка намеса на една власт в друга“, посочи той. Той подчерта, че президентът не е част от съдебната власт и предоставянето на подобни правомощия би могло да се окаже проблематично от конституционна гледна точка.
„Висш съдебен съвет, формиран по този начин, няма да има обществено доверие“, категоричен беше Найденов. Той допусна, че идеите вече са били обсъждани в Министерския съвет или в работна група, но според него те трябва да бъдат много по-добре мотивирани в рамките на предстоящия публичен дебат.
Целия разговор гледайте във видеото.
