Хибридна война, кибератаки, блокирани системи, прекъснати доставки и природни бедствия. Европа призовава гражданите да бъдат готови да се справят с кризисни ситуации поне три дни. Какво трябва да имаме вкъщи и защо някои държави препоръчват запаси за още по-дълъг период?

Преди дни хакери манипулираха хладилните системи на магазини в няколко европейски държави. Храни бяха изхвърлени, а в Италия и Франция бяха атакувани и хранилища за кръвна плазма. Всекидневието ни зависи от свързани дигитални системи. Но ако някой дръпне шалтера, как ще се справим без ток, без връзка и без възможност да платим с карта?

По темата

Вода, дълготрайна храна, лекарства, фенерче, свещи и кибрит, радио на батерии и пари в брой. Европейската комисия препоръчва домакинствата да могат да посрещнат основните си нужди за поне 72 часа при криза. Така спасителните служби ще могат да помогнат първо на най-уязвимите.

Три дни обаче са минималният запас, а не гаранция, че след това всичко ще работи нормално.

Във Великобритания препоръчват по три литра питейна вода на човек дневно, храна, която не изисква готвене, и заредена външна батерия за телефона.

Франция добавя копия на документите в водоустойчива опаковка, резервни очила и дори игри, с които да минава времето.

По темата

Швеция и Норвегия съветват гражданите да бъдат подготвени за цяла седмица. Особено важно е да помислят как ще се стоплят, ако електричеството спре. Германската препоръка е за запаси до десет дни.

Подготовката включва и семеен план: къде ще се съберем, ако телефоните не работят, кой ще помогне на възрастен близък и какво да вземем при евакуация.

Новите европейски насоки предвиждат подготовка още в детската градина и училището, съобразена с възрастта и без насаждане на страх.

От Европейската комисия уточняват, че мерките не са отговор на конкретна непосредствена заплаха. Но е ясно, че трябва да сме готови и за момент, в който удобствата, които приемаме за даденост, бъдат застрашени и могат изведнъж да изчезнат.