Джон Болтън беше зам.-държавен секретар на президента Джордж Буш-младши и съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп. В ексклузивно интервю за Натали Пашева той говори за изборите в САЩ и световната политика. 

Резултатите от междинните избори вече са ясни, както и причините за тях. Но какво означава това за последните две години от президентския мандат на Тръмп?

Това е категорично отхвърляне на Тръмп от страна на избирателите. Самият той на практика призова хората да гласуват така, сякаш лично той е кандидат на тези избори. Искаше вотът да се превърне в своеобразен референдум за него. Точно това и се случи, а резултатът беше изключително негативен за него. Това гарантира нещо, което така или иначе щеше да се случи – Тръмп вече е президент с отслабващо политическо влияние в края на мандата си, или т.нар. lame duck.

Демократите ще се стремят да потърсят отговорност от Тръмп. Те ще започнат разследвания във всички комисии на Сената и Камарата на представителите, засягащи всичко, което той е направил през първите две години от настоящия си мандат, както и през четирите години на първото си президентство. Особено внимание ще бъде отделено на обвиненията в корупция, лично обогатяване и злоупотреба със служебно положение.

По темата

Демократите имат и редица приоритети във външната политика. Конституцията обаче предоставя изключително широки правомощия на президента в областта на външните отношения. Затова те могат да отправят критики към него по отношение на войната в Иран, събитията във Венецуела и други международни въпроси. Ще им бъде много трудно обаче реално да повлияят върху политиката му.

Тръмп е изключително непредсказуем при вземането на решения във външната политика. Това няма да се промени независимо от факта, че демократите вече контролират Конгреса. А през последните две години от мандата му тази непредсказуемост вероятно ще се проявява още по-силно.

В нощта на изборите Тръмп прие категоричната победа на демократите. Но възможно ли е да промени първоначалната си позиция и да виждаме често да прибягва до вето?

Първоначалната реакция на Тръмп беше необичайно сдържана. Не съм сигурен дали той вече напълно е осъзнал мащаба на поражението. Но Съединените щати ги очаква период на ожесточено политическо противопоставяне - истинска война през следващите две години. Нито една от двете страни не изглежда особено склонна към компромиси.

Възможно ли е Тръмп да прибегне до още по-радикални и непредсказуеми действия в опит да си осигури трайно политическо наследство?

Президентите с отслабващо политическо влияние в края на мандата си обикновено насочват повече внимание към външната политика, защото там могат да действат с по-малко ограничения от страна на Конгреса. През последните две години от мандата си Тръмп ще насочи голяма част от усилията си към последен опит да спечели Нобеловата награда за мир. Вероятно ще видим по-силен фокус върху Украйна. Но няма никаква гаранция, че той разбира кои са приоритетите на украинците, необходими за постигането на решение, което и двете страни биха могли да приемат.

За нас в Европа един от големите въпроси е какво ще се случи със санкциите срещу Русия и с американската подкрепа за Украйна.

По този въпрос съм силно притеснен от поведението на Тръмп. Още през първия му президентски мандат видяхме колко силно е склонен да заема позиции в полза на Москва и колко много вярва, че той и Владимир Путин са големи приятели. 

По темата

За Тръмп това е изключително важно, защото той смята, че отношенията между държавите се определят от личните взаимоотношения между техните лидери. Затова вярва, че щом той и Владимир са приятели, всичко в отношенията между САЩ и Русия е наред.

Но Путин не гледа на нещата по този начин. Мога да ви уверя в това от личния си опит. Той се опитва да се възползва от Тръмп и познава добре слабостите му. Знае, че Тръмп има слабост към мащабните икономически сделки, и се опитва да насочи американските преговарящи в същата посока. А те действително се движат именно натам.

Идеята е, че след постигането на мир между Русия и Украйна ще има значителен потенциал за големи икономически сделки както в Украйна, така и в Русия. Това е вярно - и двете държави имат интерес от подобно развитие. Но до този етап няма да се стигне, докато не бъдат разрешени първопричините за конфликта. А нито Тръмп, нито неговите преговарящи знаят как да постигнат това.

Как смятате, че Москва реагира на резултатите от американските избори? Възможно ли е това да доведе до нова ескалация, или можем да станем свидетели на обрат в развитието на войната в Украйна?

Смятам, че руснаците ще засилят натиска, за да се опитат да накарат Тръмп да сключи сделка, която те биха могли да приемат. Но всяко споразумение, което би било приемливо за Русия, почти сигурно няма да бъде приемливо за Украйна. Така че и от тази гледна точка ни очакват трудни две години.

Черно море вече е военна зона. Възможно ли е атаките в региона да се засилят още повече?

Смятам, че това е напълно възможно. Черно море е част от военната зона още от нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Грешката ни - от страна на НАТО беше, че не осъзнахме достатъчно ясно този факт и не предприехме адекватни предпазни мерки за всички държави членки на Алианса, граничещи с Черно море, както и за Украйна. Смятам, че вече сме преодолели голяма част от тези пропуски.

Руснаците обаче смятаха, че могат да засилят натиска върху държавите членки на НАТО и да предизвикат отслабване на подкрепата за Украйна. Те ще продължат да търсят начини да го направят. Според мен руските действия в т.нар. сива зона – проникването на дронове и кибератаките срещу Източна и Централна Европа – са целенасочени именно в тази посока. Случаят с дрона на летище Лайпциг, както и заплахите за поставени бомби в самолети в цяла Европа, особено в Централна и Източна Европа, са показателни.

Смятам, че чрез тези действия Русия се опитва да отправи послание към европейците и по-специално към хората в Централна и Източна Европа: „Това е цената на войната в Украйна. Това е цената, която вече плащате заради помощта си за Украйна“. Целта е да се отслаби подкрепата за украинците сред европейските общества.

Какво според Вас ще се случи с войната в Иран? Каква е следващата стъпка?

Не мисля, че Тръмп знае какво да предприеме оттук нататък. Той разполага с широк спектър от възможности и смятам, че все още не е взел решение. Възможностите варират от подновяване на мащабните военни удари, от една страна, до обявяване на победа и изтегляне на американските войски, от друга. Нито един от тези варианти не е особено удовлетворителен.

Притеснително е, че подобно развитие би поставило Иран и неговите поддръжници – Русия и Китай – в значително по-силна позиция не само в Близкия изток. Ако видят липса на решителност от страна на Тръмп в Иран, те могат да засилят натиска и в други региони – независимо дали става дума за Украйна, или за евентуални действия на Китай спрямо Тайван.

По темата

Какви поуки трябва да си извлекат от резултатите на тези избори световните лидери, които изразяваха одобрение към политиката на Тръмп?

Знаете ли, човек трябва да бъде много внимателен, когато възлага доверието си на един-единствен политически лидер. Тръмп е отклонение от традиционния модел в американската политика. Надявам се, че неговият наследник ще бъде президент, който в много по-голяма степен ще се придържа към традициите на всички свои предшественици след края на Втората световна война. Уверен съм, че това ще се случи независимо дали следващият президент ще бъде демократ, или републиканец.

Започва поредица от важни избори в няколко европейски държави. Как оценявате опасенията от възхода на крайнодесните партии в Европа, много от които открито изразяваха възхищението си от Тръмп и неговата политика, но сега се дистанцират от него?

Смятам, че много от тези крайнодесни партии изразяват възхищение и от Русия, като същевременно се противопоставят на войната в Украйна. От американска гледна точка не мога напълно да разбера как е възможно най-консервативните партии да бъдат същевременно и най-антиамерикански настроените. Бих предположил, че би трябвало да е точно обратното.

Но това е опасно, защото Русия очевидно е противник на американските интереси на европейския континент. Подобна позиция противоречи на всичко, което се опитваме да постигнем от 1945 г. насам - първо да спечелим Студената война, а след това да осигурим стабилност за европейските държави.

Дават ли резултатите от тези избори някакви индикации за това какво може да се случи през 2028 г., когато ще се проведат следващите президентски избори в САЩ?

Не бих си правил изводи за 2028 г. въз основа на тези резултати. Смятам, че посланието на избирателите беше: „Уморихме се от Тръмп“. Когато въпросът е поставен така - „Тръмп: да или не?“, отговорът им е бил категоричен: „Не“.

Но това не означава, че те са подкрепили алтернативата, защото демократите всъщност не предложиха ясна алтернатива. Това не означава, че например целият щат Канзас е изместил политическите си позиции наляво. Затова републиканците имат възможност сега да се събудят, да си направят необходимите изводи и да обърнат внимание на посоката, в която се движат много от кандидатите на демократите – а именно доста далеч наляво.

Ако издигнем нормален кандидат за президент – което винаги помага – човек, който се придържа в по-голяма степен към принципите на Роналд Рейгън, мисля, че имаме всички шансове да спечелим през 2028 г.