Днес се навършват 37 години откакто на 10 ноември 1989 г. в България започва процесът на политическа промяна, който постепенно довежда до края на еднопартийното управление и прехода към демокрация и пазарна икономика.
Тодор Живков е отстранен от поста генерален секретар на Българската комунистическа партия (БКП) след вътрешнопартийна акция, подготвена от представители на висшето партийно ръководство. Решението е взето в момент, когато комунистическите режими в Източна Европа вече са под натиск, а политиката на съветския лидер Михаил Горбачов променя отношенията между Москва и съюзните ѝ държави.
Живков е начело на БКП от 1954 г. и управлява страната в продължение на 35 години. През 1971 г. става и председател на Държавния съвет на Народна република България – пост, който го поставя начело на държавата. През този период политическата власт е концентрирана в ръководството на партията, а държавните институции действат в рамките на еднопартийна система.
В края на 80-те години обаче моделът е изправен пред сериозни затруднения. Икономиката страда от ниска производителност, външен дълг и неефективно управление, а общественото недоволство все по-често намира публичен израз.
На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е отстранен от ръководството на Българската комунистическа партия след вътрешнопартийна акция, подготвена от представители на най-висшите партийни и държавни структури. Решението слага началото на политическите промени в страната, но самото отстраняване на Живков не означава незабавен край на комунистическата система. През следващите месеци България преминава през поредица от политически решения, протести, преговори и законодателни промени, които постепенно премахват еднопартийния модел.
- Промените в Източна Европа и натискът върху режима
Политическата обстановка в България е пряко свързана с процесите в Съветския съюз и останалите държави от Източния блок. След идването си на власт през 1985 г. Михаил Горбачов започва политиката на перестройка и гласност. Първата цели реформиране на съветската икономика и политическа система, а втората – повече публичност и възможност за обсъждане на проблемите в обществото. Москва постепенно променя отношението си към съюзните социалистически режими и вече не настоява за запазване на статуквото на всяка цена.
Социализмът е едно недоносче
През 1989 г. промените в Източна Европа се ускоряват. В Полша комунистическото ръководство започва преговори с опозиционното движение „Солидарност“, а на частично свободните избори през юни опозицията печели убедителна победа. В Унгария властите започват да премахват граничните съоръжения по границата с Австрия, а през октомври страната се обявява за република. В Източна Германия масовите демонстрации поставят под натиск ръководството на Германската единна социалистическа партия. На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена - символ на разделението между Източна и Западна Европа.
В България ръководството на Живков също е изправено пред вътрешни противоречия. Част от висшите партийни функционери смятат, че той пречи на провеждането на реформи и на приспособяването на страната към новата политика на Москва. В този кръг са външният министър Петър Младенов, Андрей Луканов и министърът на отбраната Добри Джуров. Те започват да подготвят отстраняването на Живков, като търсят подкрепа сред останалите членове на партийното ръководство.
- Общественото недоволство преди 10 ноември
Промените не започват единствено с вътрешнопартийните действия. През 80-те години в България се появяват независими граждански групи, които поставят въпроси за човешките права, свободата на словото и опазването на околната среда. Сред тях са Независимото дружество за защита правата на човека, Комитетът за защита на Русе и сдружението „Екогласност“.
Един от най-сериозните конфликти между властта и обществото е свързан с насилствената асимилация на българските турци. През 1984-1985 г. комунистическият режим провежда кампания за принудителна смяна на имената на турското население. През май 1989 г. започват протести срещу ограниченията и репресиите, а през лятото десетки хиляди български турци напускат страната в посока Турция. Масовото изселване, известно като „Голямата екскурзия“, предизвиква международна реакция и задълбочава кризата на режима.
На 10 февруари 1988 г. в центъра на Русе се провежда една от най-големите екологични демонстрации в социалистическа България, останала в историята като „Протестът на майките с количките“. Между 2000 и 3000 души се събират на площада, а начело на шествието вървят жени с малките си деца. Поводът са продължаващите хлорни обгазявания на града от химическия завод „Верахим“ в румънския град Гюргево, разположен на отсрещния бряг на Дунав.
През есента на 1989 г. екологичните протести също придобиват политическо значение. На 26 октомври активисти на „Екогласност“, които събират подписи срещу проекти за прехвърляне на води от Рила и Места, са нападнати и задържани от милицията в градинката пред Кристал в София. Случаят става известен като „побоя пред „Кристал“ и получава международен отзвук, тъй като по същото време в столицата се провежда международен екологичен форум.
На 3 ноември повече от 10 000 души участват в шествие в София в подкрепа на петицията на „Екогласност“. Организаторите съобщават, че са събрали над 11 500 подписа. Документът е внесен в Народното събрание. Това е една от първите големи публични демонстрации срещу политиката на комунистическото управление в края на 80-те години.
- Как е организирано отстраняването на Живков
Подготовката за смяната на партийния лидер се активизира през есента на 1989 г. На 24 октомври Петър Младенов изпраща писмо до Централния комитет на БКП, в което критикува политиката на Живков и начина, по който той управлява страната. Повод за недоволството му е и конфликт около среща с американския посланик Сол Полански. Писмото се превръща в един от първите открити сигнали за разцепление във висшето партийно ръководство.
В следващите дни Младенов и Андрей Луканов търсят подкрепа от влиятелни партийни и държавни фигури. Сред тях е генерал Добри Джуров, който е министър на отбраната. На 9 ноември, след разговори с представители на съветското посолство и партийното ръководство, Живков подава оставка пред Политбюро. На следващия ден решението е внесено за разглеждане от Централния комитет на БКП.
На 10 ноември се провежда пленум на Централния комитет на БКП. На него е приета оставката на Живков като генерален секретар на партията и член на Политбюро. За негов наследник е избран Петър Младенов, който дотогава заема поста министър на външните работи. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от длъжността председател на Държавния съвет. Решението е взето без открито политическо съревнование и без участие на гражданите. То е резултат от договореност между представители на управляващия елит. Именно затова в историческите публикации събитието често е определяно като вътрешнопартиен преврат.
На 17 ноември Народното събрание освобождава Живков и от поста председател на Държавния съвет и избира Петър Младенов на негово място. Така Живков губи и последната си официална позиция в държавното ръководство.
- Първите протести и появата на организирана опозиция
Отстраняването на Живков не успява да успокои общественото недоволство. Напротив - през ноември и декември 1989 г. все повече граждани излизат на улицата с искания за политически свободи и по-бързи промени.
На 18 ноември в София се провежда голям митинг, организиран от независими граждански организации. Участниците настояват за демократизация, свобода на словото, прекратяване на репресиите и политически плурализъм. Новото партийно ръководство вече не може да ограничи обществените прояви по начина, по който това се случва през предишните десетилетия.
На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС). В него се обединяват различни опозиционни организации и граждански движения, сред които „Екогласност“, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, Независимото дружество за защита правата на човека и други. За председател е избран Желю Желев. СДС поставя искания за премахване на политическия монопол на БКП, свободни избори, независими профсъюзи и нова демократична конституция.
На 10 декември десетки хиляди души се събират на митинг в София. Те настояват за ускоряване на реформите и за реални гаранции, че страната ще се промени. Три дни по-късно Петър Младенов обявява по телевизията, че Конституцията ще бъде променена, за да се даде възможност за многопартийна система и свободни парламентарни избори.
- Отмяната на член 1 и краят на политическия монопол на БКП
На 11-13 декември 1989 г. Централният комитет на БКП взема решение партията да се откаже от конституционно гарантираното си ръководно положение. Това означава, че управляващата партия вече няма да претендира за изключително право да ръководи държавата и обществото.
Става дума за член 1 от Конституцията от 1971 г. Текстът определя Българската комунистическа партия като „ръководна сила в обществото и държавата“ и закрепва еднопартийния модел на управление. Премахването му е едно от основните искания на опозицията.
На 15 януари 1990 г. Народното събрание гласува отмяната на разпоредбите, които гарантират водещата роля на БКП. Така се премахва конституционната основа на партийния монопол и се създава възможност други политически сили да участват в управлението. Решението е сред най-важните законодателни стъпки в началото на прехода.
През същия период БКП започва да променя и собствената си политическа идентичност. На 3 април 1990 г. партията се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). Промяната е част от опита на бившата комунистическа партия да се приспособи към новата политическа среда и да участва в предстоящите многопартийни избори.
- Кръглата маса – договарянето на политическите промени
На 3 януари 1990 г. започва Националната кръгла маса - преговори между представители на управляващата БКП, опозицията и други обществени организации. Целта е да бъдат договорени правилата за преминаване към демократична политическа система, без процесът да доведе до насилие и сериозна обществена конфронтация.
В преговорите участват представители на БКП, СДС и Българския земеделски народен съюз. Обсъждат се промените в Конституцията, бъдещето на политическата система, законодателството за партиите, условията за избори и свободата на медиите. Опозицията настоява за реална конкуренция между политическите сили, равен достъп до средствата за масова информация и гаранции за честно гласуване.
На 12 март 1990 г. участниците подписват Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система. В края на март са договорени основните принципи на законите за политическите партии, промените в Конституцията и изборите за Велико народно събрание. На 14 май преговорите приключват с договорености за предизборната кампания и гаранциите за свободни избори.
Кръглата маса има съществено значение за подготовката на първите многопартийни избори. Тя създава механизъм, чрез който управляващите и опозицията договарят основните правила на политическата промяна. В същото време преговорите не премахват всички противоречия между тях – споровете за наследството на комунистическия режим, собствеността и контрола върху институциите продължават и през следващите години.
- Юни 1990 г. – първите многопартийни парламентарни избори
През юни 1990 г. в България се провеждат избори за Седмото Велико народно събрание. Те са първите конкурентни многопартийни парламентарни избори от десетилетия. В тях участват 37 партии, коалиции и движения, които издигат кандидати за общо 400 места в парламента.
Избирателната активност е 90,6% според данните на Междупарламентарния съюз. Българската социалистическа партия печели 211 места, Съюзът на демократичните сили – 144, а Движението за права и свободи – 23. В парламента влизат и представители на други политически формации. Резултатът дава мнозинство на БСП, въпреки че политическият монопол на бившата комунистическа партия вече е премахнат.
Великото народно събрание има задачата да подготви нова Конституция и да определи основите на бъдещата държавна система. Работата му продължава повече от година. На 12 юли 1991 г. е приета новата Конституция на Република България, която утвърждава парламентарната република, политическия плурализъм, разделението на властите и защитата на основните права и свободи.
- Съдбата на Тодор Живков след отстраняването му
След 10 ноември 1989 г. срещу Тодор Живков са образувани няколко наказателни производства. Сред обвиненията са свързани с управлението му, използването на държавни средства и насилствената асимилация на българските турци. През 1992 г. той получава седемгодишна присъда по дело за злоупотреба с власт, но през 1996 г. Върховният съд я отменя. До смъртта му не влиза в сила окончателна осъдителна присъда.
Живков умира на 5 август 1998 г. на 86-годишна възраст. След смъртта му наказателното преследване срещу него е прекратено. Така той не получава окончателна съдебна присъда по повдигнатите обвинения.
- От политическата промяна към европейската интеграция
Събитията от 10 ноември 1989 г. поставят началото на преход, който променя политическата и икономическата система на България. През следващите години страната премахва еднопартийния модел, възстановява политическия плурализъм, изгражда демократични институции и започва преход към пазарна икономика.
Променя се и външнополитическата ориентация. България постепенно се отдалечава от зависимостта си от СССР и започва да търси по-тясно сътрудничество със западните държави и европейските институции. През 1990 г. Седмото Велико народно събрание заявява стремежа на страната към пълноправно членство в Европейската общност. Пет години по-късно, на 14 декември 1995 г., България подава официалната си молба за членство в Европейския съюз.
Така политическите промени, започнали през ноември 1989 г., поставят основата на новия външнополитически курс на страната и на последвалия процес на европейска интеграция.
Редактор: Георги Иванов
