Днес се навършват 37 години от 10 ноември 1989 г., когато започна политическата промяна в България. Тогава Тодор Живков беше отстранен от власт след вътрешнопартийна акция, а това постави началото на прехода към демокрация и пазарна икономика. Как изглежда тази дата през погледа на хората, запечатали тези исторически моменти?

С апарат в ръка и жажда за кадри на 10 ноември Иван Григоров поема към Южния парк. Тогавашният „български Хайд парк“ е бил сцена на граждански разговори. Но темата на събралите се на 10-и не е била падането на режима – за него нито Иван, нито хората там все още подозират.

Постепенно обаче мълвата започва да проправя пътя си към всички. Следват години на недоволство, но и надежда за ново начало. „Първите няколко години в снимките личи как на хората им искрят очите – млади, стари, всеки се надяваше, че нещо по-добро ще се случи, а и продължават да се надяват до ден днешен“, казва Иван Григоров.

По темата

Политическото противоборство между сини и червени се превръща в една от емблематичните картини. 

От едната страна БСП, от другата ги освиркват СДС, а по средата ги пази милициятаИван Григоров

Кадрите му показват, че сред политическите страсти е имало и немалко куриози.

Кадрите от обектива на Красимир Михайлов, тогава оператор в обществената телевизия, улавят енергията за промяна, която изпълва улиците след 45 години социализъм. „Общото усещане зад камера беше, че снимам хора, изпълнени с надежда“, спомня си Михайлов.

Сред бунтовете, насилието и опасностите Красимир Михайлов не губи усещането, че е на първа линия на историята. „Имах една-единствена мисъл – да не изпусна нещо. Ако ще умрем тук, аз ще заснема как ще умрем“, казва той.

Не промяната, а „Подмяната 10-и“ – така Красимир Михайлов кръщава филма си за прехода. Символично изразено и в разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. „Това събаряне е все едно събарянето на режима – той тръгва, накланя се, изправя се, после пак се взривява. Непрекъснато този процес върви до ден днешен“, смята той.

Повече гледайте във видеото.