Проектобюджетът за 2027 г. не дава достатъчно гаранции, че България ще успее да овладее бюджетния дефицит и да изпълни европейските фискални изисквания. Това предупреждава Фискалният съвет в становището си по финансовата рамка за следващата година и прогнозата до 2029 г. Според експертите правителството разчита прекалено много на еднократни приходи и на ограничаване на разходите, зад което не стоят конкретни мерки.

Въпреки критиките Фискалният съвет съгласува проекта, но настоява за допълнителни и трайни мерки за намаляване на държавните разходи с около 1,4 млрд. евро още през 2027 г.

Според заложените разчети дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще бъде 5,1% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., 4,3% през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г.

 

Това означава, че България ще успее да свали дефицита под европейския праг от 3% едва през 2029 г. – последната възможна година според предвидения план за корекция.

Фискалният съвет предупреждава, че заложеният резерв е твърде малък. Дори сравнително слабо забавяне на икономиката или неизпълнение на част от приходите може да попречи на страната да постигне целта.

Експертите отчитат и риск от неспазване на ограниченията за растежа на държавните разходи. За 2027 г. допустимото увеличение е 3,4%, докато според изчисленията на Фискалния съвет то ще достигне 4,4%.

Една от основните критики е свързана с очакваните данъчни постъпления. Правителството предвижда близо 42 млрд. евро приходи от данъци и осигуровки през 2027 г. Според Фискалния съвет тази прогноза е завишена с около 290-350 млн. евро, а вероятността да бъде изпълнена е едва 40-42%.

Особено сериозни са съмненията около планирания еднократен данък върху т.нар. свръхпечалба. Министерството на финансите очаква той да донесе 800 млн. евро, докато изчисленията на Фискалния съвет сочат приблизително 211 млн. евро. Това е разлика от близо 590 млн. евро.

Според експертите държавата не бива да разчита на подобен еднократен приход, за да финансира постоянни разходи. Ако данъкът бъде въведен, събраните средства трябва да се използват единствено за намаляване на дефицита.

Фискалният съвет оспорва и представеното намаляване на държавните разходи като дял от икономиката. По бюджетните разчети те трябва да спаднат от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г. Според експертите обаче това не е резултат от реално ограничаване на харчовете, а основно от приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и увеличаването на номиналния БВП.

Разходите, финансирани със средства от Европейския съюз, намаляват с 3,5 млрд. евро, докато разходите от националния бюджет продължават да растат - с 2,7 млрд. евро, или 5,5%.

Така общото намаление на разходите не означава, че държавата действително е започнала да харчи по-малко от собствените си средства.

В становището се посочва още, че държавният дълг се очаква да нарасне от 29,9% до 36,9% от БВП до 2029 г. За същия период разходите за лихви на сектор „Държавно управление“ ще се увеличат почти три пъти.

Фискалният съвет предупреждава, че заложените ограничения на разходите за 2028 и 2029 г. не са подкрепени с достатъчно конкретни решения. Според анализа, ако рисковете се реализират, бюджетният дефицит може да остане между 3,4% и 4,4% от БВП дори в края на прогнозния период.

Експертите обръщат внимание и на разходите за държавната администрация. Според тях законовите ограничения за средствата за персонал не се спазват вече 16 поредни години, а изпълнението на бъдещите разходни тавани предполага намаляване на заетите с около 8%.

Същевременно прогнозата предвижда реално намаление на разходите за образование с 12% до 2029 г., както и ограничаване на публичните инвестиции.

  • Какво препоръчва Фискалният съвет?

Основното предложение е правителството да предприеме постоянни мерки за ограничаване на разходите в размер на около 1% от БВП, или 1,4 млрд. евро, още през 2027 г.

Сред възможните решения са преглед на числеността на държавната администрация, намаляване на разходите за издръжка, преразглеждане на субсидиите за държавните предприятия и по-точно насочване на социалните плащания към хората, които действително се нуждаят от подкрепа. Фискалният съвет настоява също бюджетът да разполага с по-голям резерв при изпълнението на европейските ограничения, а прогнозите за приходите да бъдат по-реалистични.

Редактор: Цветина Петкова