Знаете ли какво представлява системата за спасяване по въздуха? Кога и кои пациенти могат да разчитат на медицински хеликоптер? И какви са условията да се вдигнат въздушни линейки? След поредната серия от тежки инциденти – тези въпроси стават все по-актуални. В търсене на отговорите „Темата на NOVA” влиза в сърцето на хеликоптерното спасяване. Тази събота Деница Суруджийска и операторът Андрей Стоилов тръгват по стъпките на спешните екипи – от подаването на сигнала, през организацията на акцията до битката за живота на пациента. Зрителите ще видят и история за оцеляване през очите на тежко пострадал.

13 септември 2026-а. 40-годишен мъж е тежко пострадал при инцидент в осоговската планина. Въпреки травмите си Илиан Бояджиев успява да се обади по телефона. Сигналът стига до кюстендилския отряд на Планинската спасителна служба. Двама спасители с куче тръгват да търсят пострадалия. Откриват Илиан след около час. Състоянието му е критично – симптомите му насочват към съмнения за тежки контузии на вътрешни органи.

„Пристигнахме. Видяхме – по първоначална информация, имаше травма в областта на гърба. Предприехме нужните мерки за обездвижване на пострадалия”, разказва доброволният спасител в отряд Кюстендил на Планинската спасителна служба.

По темата

Свалянето на пострадалия с носилка до място, където могат да го поемат спешни екипи, се очертава дълго и много рисково за пациента, категорични са спасителите. След консултации с лекари, решават да повикат помощ по въздуха – за първи път в историята на кюстендилския отряд.

Но как се стига до тежкия инцидент? И успява ли медицинският хеликоптер да помогне на пострадалия? Преди да потърси отговорите екипът на NOVA първо ще заведе зрителите там, където пристига сигналът от спасителите – в Координационната централа на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха.

„Сигналите могат да бъдат подадени от случаен гражданин, от наземните екипи на спешната помощ, от Планинската спасителна служба, от самото лечебно заведение. И след като бъдат подадени към 112, оттам се подава или директно към нас. Критерии? Примерно недостъпно място, недостатъчен ресурс, времевият критерий също”, обяснява д-р Пресиян Василев, който е ръководител на смяна в Координационната централа.

След дълги години като спешен медик и гастроентеролог д-р Василев решава да се присъедини към новосформираната система за спешна помощ по въздуха. И казва: „С една дума – предизвикателство. Това е основната причина да започна работата. Ние също провеждаме така наречения триаж и ако преценим по медицински критерии, че мисията е възможна, след това го съгласуваме съответно с авиационния оператор вече от страна на безопасност на летателния екипаж, откъм метеорологични условия. И просто буквално имаме една минута. А пред цялото това време може да върви с това втора, трета мисия. Знаете, тук наскоро имахме в рамките на няколко часа четири мисии". 

Организацията на поредната мисия вече е в ход. Екипът ни отива в софийската база на спешната помощ по въздуха. Там медицинските екипи и пилотите във всеки момент очакват сигнал за излитане и подготвят оборудването си. Доктор Вера Иванова е анестезиолог и реаниматор. Била е част от екипите на „Пирогов” и Военномедицинска академия, а сега работи и в „Майчин дом”.

"Преминахме през много обучения, както теоретични, така и практични, през серии от тренировъчни полети, през много курсове в страната и в чужбина, и през серия медицински прегледи за летателна годност. Това, което беше новото за всички, е ограниченото пространство в хеликоптера, специфичността на условията във въздуха. Но с течение на времето, с много изпълнени мисии, свикнахме се с тези условия”, категорична е д-р Иванова.

Лекарката си спомня: „Няма да го забравя никога – беше на 4 юни 2024 година. Това беше не само мой първи реален полет, но беше и първият полет за цялата новосъздадена организация HEMS. Когато получиш задачата и си във въздуха с пациент, професионалният фокус взема превес. Случаят беше за пациентка с вирусен менингоенцефалит. За нея имаме информация, че тя е жива и здрава вкъщи”.

На мисиите заедно с доктор Вера Иванова е медицинската сестра Поля Маркова. Тя опит като анестезиологична и реанимационна медицинска сестра. Качва се на въздушните линейки през 2024 година, а паралелно работи и в Спешна помощ – град Тетевен.

Сред медицинските специалисти в Центъра за спешна помощ по въздуха е и д-р Мартин Малчев, който идва в екипа след години работа в централната реанимация на „Пирогов”. Като представител на най-голямата спешна болница у нас, д-р Малчев е изпратен да оказва лекарска помощ на световно първенство по ски през 2023-та година. Тогава за първи път работи със словашки медицински хеликоптер и разбира, че това е призванието му. Днес Мартин Малчев е заместник-директор на Центъра за спешна помощ по въздуха. Казва, че мисиите от 2024-та са около 400. Според някои анализатори, обаче, този брой все още е далеч под капацитета на системата. Хеликоптерите са 8, но на практика оперативно се използват два-три. Един е разположен в базата в София, а другите – в Сливен. Все още не се знае кога ще се изградят нови бази.

„Нещо, което не се е случвало дълго време в България, започва да се случва. Лично моето мнение е, че ще бъде ново поне още 10 години. Наистина, когато говорим за системи, трябва доста време, опит, данни да се натрупат, да се анализират, за да се види наистина какво се е случило и на база на тях да се вземат решения. Просто работиш с ресурс, който имаш наличен, и оптимизираш използването му, за да бъде максимално ефективно”, казва д-р Малчев. И допълва: „От никой пациент никога под никаква форма не са взимани финансови или каквито и да било други средства. Спешната помощ в България е абсолютно безплатна за българи, дори и за други граждани. А равносметката е: да, помогнахме на доста места. Когато говорим за човешки живот, винаги има смисъл да опиташ”.

Докато медиците се подготвят за мисия, пилотите на въздушната линейка тестват машината. Проверката е задължителна за безопасността на полета и продължава около 6-7 минути, обяснява пилотът Наско Арнаудов. „Вертолетът е така направен, така е съобразен с много мощни двигатели, че един двигател да може да излезе от ситуация. Може да лети на един двигател безопасно. Аз от много отдавна съм в авиацията и вертолетът от тази система ми е бил мечта още от малък. В авиацията съм от далечната 1984 година”, споделя дългогодишният пилот. Наско Арнаудов работи в селскостопанска, след това в транспортна авиация, а след 14-годишна пауза – през 2006-та отново се качва на хеликоптер. Лети основно с мисии на ООН в Африка – като командир на Ми-8.

„Основно Судан. Но и Сиера Леоне. Бедстващите страни. Гладуващото население. Въобще, човек в нужда – всеки нормален човек ще отиде да му помага по някакъв начин. На нас това ни е професия. Просто си вършиш работата…. Обаче в един момент свири тревогата и за отрицателно време влизаш в ситуация, където може да е наистина много рискова”, разказва пилотът. И казва, че на терен единственият шеф в лекарят, а всички действия се водят от състоянието на пациента.
„Мисиите, които изпълнявахме аз и колегите от военно формирование, бяха основно гасене на пожари, спасяване при бедствия и аварии. И също така транспортиране на пострадал човек”, казва Руси Кърмаджиев, който също е сред пилотите на медицински хеликоптери. Летенето е мечта, с която е израснал. Преди 8 години завършва висшето училище в Долна Митрополия и започва работа в авиобаза Крумово. Желанието да помага на нуждаещите се обаче го тласнало със системата за спешна помощ по въздуха. Първата му мисия с въздушната линейка се оказва евакуация на пострадал в Рила.

А какво се случва с пострадалия в Осоговската планина? Как протича спасителната му мисия с медицинския хеликоптер? И още – кога и как системата за спасяване по въздух може да разгърне пълния си потенциал? Гледайте във видеото!