Вече ви срещнахме с величествените вулкани на Азорите. Сега обаче палитрата ще стане по-цветна. И ще видим още едно от лицата на тези атлантически острови в рубриката „Непознатите земи”. Там ни отвеждат Алис Дамянова и Explorers Club Bulgaria.

Сао Мигел неслучайно си печели прозвището „зеленият остров”, тъй като успява да омагьоса стъпилите тук със своите безкрайни смарагдови пейзажи.

През 1882 година американският пътешественик Лаймън Уийкс, виждайки долината Фурнаш, възкликва: „Нито един от прочутите швейцарски пейзажи не е по-красив.“ 

При гледката на столицата на архипелага - Понта Делгада, шотландският художник Уилям Бърн пише: „За един художник това е мечта от възхитителни, най-нежни цветове, отразени в огряното от слънцето море.“

Но зад тази зеленина се крие любопитен парадокс - голяма част от растенията, които днес оформят пейзажа, всъщност са дошли от другия край на света. Емблематичните за Азорите сини хортензии са сред най-красивите нашественици по тези земи. Преди появата на заселниците тук са господствали основно древни лаврови гори и ендемични растения.

Още от преди стотици години необкновената щедрост на азорските земи привличат заселници от цял свят. Така един американец, консул на Бостън, намира причина да се установи именно на Сао Мигел, а сърцето му завинаги остава в плен на Азорските острови. Любовта му дава началото на ботаническата градина Тера Ностра.

Историята ѝ започва през 18 век, когато американският търговец Томас Хиклинг идва тук, влюбва се в мястото и решава да си построи лятна резиденция. 

Днес градината събира над 1800 видове, папрати, камелии, гинко и богато разнообразие от екзотични видове. Извън редките растителни видове, основна атракция на парк Тера Ностра си остава басейнът с оранжева вода. Но тя е такава, не защото е мръсна или има друг проблем, тя е такава заради високото количество на желязо и други минерали. Но поверието е интересно. Поверието казва, че всеки, който влезе в нея, ще излезе подмладен.

Тера Ностра е само една от спирките сред безкрайните гори и градини. Тя е и геотермалното сърце на Сао Мигел. Освен историческата ботаническа градина долината Фурнаш крие още величествени пейзажи - като езерото Фурнаш, панорамни гледки, фурмароли и горещи извори. В тази част на остров Сао Мигел, земята буквално и преносно дава храна на местните.

В този район хората приготвят най-традиционното азорско ястие. И е ястие, което трябва да опитате, когато дойдете във Фурнаш. Нарича се кузидо. Ястие с месо на пара, най-често телешко. Но също и с много местни зеленчуци, всичко сготвено с топлината на вулкана.

Смяната на пейзажите създава усещането, че приказни феи и герои се крият зад всяко следващо дръвче, а езерата са естествени огледала и отразяват още веднъж красотата на азорската природа. Но ако търсите конкретен повод да се влюбите - Сете Сидадеш ще ви даде няколко причини.

В дъното на тази депресия се формират синьо и зелено езеро. Легендата гласи за невъзможната любов между принцеса със сини очи и пастир със зелени очи. При последната им среща езерата са се формирали заради пролятите сълзи по тази трагична любовна история. Научното обяснение - пречупването на светлината, растителността наоколо, наличието на водорасли, както и дълбочината. 

По темата

Вулканичният комплекс Сете Сидадеш е плод на мащабни вулканични изригвания. Днес необикновеността му го прави 1 от 7 чудеса на Португалия. Освен синьото и зеленото езеро, калдерата крие в себе си и китно вилно селце. 

Пътят ни с изследователите от Explorers Club Bulgaria пресича гори и полета. Пред нас се открива така нареченото Огнено езеро или Лагоа ду Фого. А калдерата, в която се намира - дива, стръмна и непокътната от човека.

Палитрата от различни нюанси на зеленото не се изчерпва само с гористата дива действителност. Тя присъства до голяма степен в ежедневието на местните, които се занимават с отглеждане на най-различни култури. 

Фажа де Байшу, селище в близост до столицата Понта Делгада, си печели името „столицата на азорския ананас“, защото тук е съсредоточено традиционното отглеждане на този плод. А ананасът им няма нищо общо с познатия и внасян плод от Тропика. Тук един плод се отглежда близо 2 години, в множество оранжерии и при много внимателен процес.

Имаме шанса да пробваме известния ликьор от ананаси - невероятно сладък вкус, много лек, приятен, типичен за Сао Мигел и типичен за дългия производствен процес на ананаси.

В съседство - зелени чаени тераси се спускат по саомигелските хълмове. Мартино е съсобственик в чаена фабрика. „Фабриката съществува като семейна от 1883 година насам. Това, което прави моят колега сега е да смила чай за пакетчетата. Онзи чай там вече е произведен. Той просто трябва да го смели и това, което пада долу, е за пакетчетата чай. Зависи от климата и други фактори, но в добра година произвеждаме по 35 тона чист чай”, казва той.

Колкото и красиви да са зелените пейзажи към днешна дата, някога образуването им будело истински страхове у местните. Векове назад, преди да имат научни обяснения за природните явления, хората не разбирали какво се случва със земята под краката им. 

Религията помагала на местните, защото когато хората започнали да се заселват на тези острови, те се сблъскали с явления, каквито никога дотогава не били виждали. Земетресения, вулканични изригвания, вода, извираща от земята, миризмата на сяра, която по онова време се свързвала с делото на дявола.

Тъй като не са имали научното обяснение за това, с което разполагаме днес, те се обръщали към религията за опора - като начин да вярват, че ще преминат през тези изпитания и ще ги преодолеят. Ето защо и до днес на всички острови по-голямата част от хората са силно вярващи католици.

И днес островите са силно католически, църкви и параклиси има във всеки град, основно изграждани от черен базалт, какъвто има в изобилие. В контраст със зелената природа.

Азорските острови са буквално късче Европа насред Атнлантическия океан. В Понта Делгада всичко е черно-бяло, сякаш излязло от стари фотографии. Животът обаче е цветен, тъй като местните говорят на разпаления португалски език, а слънцето рисува причудливи форми.

Ако мечтаете да посетите място, което не е пренаселено, ако сърцето ви се любува на природата, Азорите са вашата дестинация.

Повече гледайте във видеото.