В рубриката „Нищо лично” Краси Боев ни среща с белгиеца Томас, който сякаш е ходеща реклама на България. Томас започва да обикаля света още на 18 и посещава може би най-екзотичните кътчета по нашата планета, но после се влюбва във великотърновското село Полски Сеновец и не само се преселва в него, но и създава свое семейство.

„Аз съм преводач, жена ми също е преводач. Живеехме в бус и така пътувахме по света, работейки онлайн като преводачи. Случайно попаднахме по време на COVID-19 в България. И така останахме тук”, разказва той.

Томас за пръв път посещава страната ни, когато е на 19 години. Още тогава той се влюбва в България. Когато се запознава с жена си, ѝ казва: „Трябва да видиш тази държава.“ Сега двамата са тук вече от пет години и живеят в малко имение.

„То е едно много красиво място. Там имаше агнета, комшиите ни разказаха. Когато купихме къщата, беше абсолютно развалена. Гредите бяха паднали. Всичко беше голям хаос. С един приятел направихме покрива. Доста се гордея с резултата, защото беше много трудно. Направихме терасата от нищо. Махнахме стената на кухнята, за да имаме голям хол. Засадихме лозето. И най-накрая съм много доволен от атмосферата“, споделя той.

По темата

Томас казва, че знае седем езика. „Аз съм учил български. Имам диплома, професията ми е да превеждам от руски и испански на френски. Руският език е доста близък до българския, но не е един и същи. Купихме книги и започнахме да учим“, казва той. 

Споделя, че е пътувал на невероятни места. Спомня си за хубавото, но и за неприятните приключения. Роден е в Брюксел, където живее до 18 години. „Този град ми е бил много интересен, защото има всякакви хора от всички места на света. Мисля, че оттам идва това желание да открия нови култури“, смята Томас.

В Южна Америка чете много книги, особено руски. „Оттам се влюбих в славянската култура и имах голям интерес. Много съм пътувал по Балканите, особено в славянски страни, защото имах голям интерес. Тогава за пръв път бях в България.“

„Бях шест месеца в Русия. Много на север, много студено през зимата, минус 30 градуса. Там ме взеха да ловим елени. Там ти дават направо оръжие, но никога не бях стрелял. На шестия ден го намерихме, но аз не им бях казал, че не мога да стрелям. Много беше смешно“, разказва той.

„Когато се преместихме в България, хората бяха толкова добри с нас. От първия ден идват да помагат. Никаква лоша дума, никаква хитра работа. Както минават годините, виждам, че съм по-осигурен и по-весел тук, на село“, казва Томас. Не знаят дали искат деца, но идват тук и мястото им показва, че могат да бъдат родители. „Изглежда възможно и красиво да имаш деца“, споделя той.

А от две години работи в училище като възпитател. „Не мисля, че всичко трябва да е лесно. Става скучно. Децата са супер умни и имат хиляди идеи, които възрастните вече нямат. Те ме карат да мисля за много неща. Дори да е по-трудно, отколкото да работиш на компютъра си, струва си.“

Повече гледайте във видеото.