Войната по пътищата: Защо след всяка трагедия обещанията за по-безопасни пътища остават неизпълнени?

Поредната тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която след гъста мъгла се сблъскаха десетки превозни средства, отново постави въпроса за безопасността на пътищата в България. При инцидента край Ямбол загинаха 13 души, а повече от 50 бяха ранени. От началото на годината жертвите на пътя у нас са 413.

Трагедията напомни за други тежки катастрофи, белязали съвременната история на страната. При всяка от тях обстоятелствата са различни, но следват сходни обществени реакции - въпроси за състоянието на пътищата, контрола, поведението на шофьорите и отговорността на институциите.

• Катастрофите, които оставиха трайна следа

Една от най-тежките автобусни катастрофи в България става край Бяла. В студения 7 декември на 2006 г.  автобус, превозващ пътници към гарата в града, преминава по моста над река Янтра. В същия момент по моста се движи тежкотоварен камион. След сблъсъка автобусът пада в реката. Загиват 18 души, а други 11 са ранени.

Шофьорът на камиона е осъден на 10 години затвор. Автотехническата експертиза установява съчетание от човешка грешка и техническа неизправност на камиона като причина за катастрофата.

Трагедията край Бяла не е първата с подобен сценарий в района. 13 години по-рано на същия път отново се сблъскват автобус и камион. Тогава загиват 29 души, повечето от които румънски и украински граждани.

През август 2018 г. автобус с възрастни хора, завръщащи се от екскурзия, катастрофира в Искърското дефиле край Своге. В опасен участък превозното средство излиза от пътя, преобръща се и пада в пропаст. Загиват 20 души.

Катастрофата предизвиква силен обществен отзвук и води до оставките на трима министри от кабинета „Борисов III“ - Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков. Разследването е насочено както към действията на шофьора, така и към състоянието на пътната настилка и отговорността на фирмите и държавните агенции, участвали в поддръжката на пътя. По случая са повдигнати обвинения на шестима души. След няколко неуспешни опита делото да влезе в съдебна фаза, разглеждането му по същество започва години след катастрофата.

На 23 ноември 2021 г. друга трагедия разтърсва България и Северна Македония. Автобус, пътуващ от Истанбул към Скопие, катастрофира на автомагистрала „Струма“ в района на село Боснек и избухва в пламъци. От общо 52 пътници само седем успяват да се спасят. Загиват 45 души, сред които 12 деца.

Катастрофата предизвиква реакция на високо държавно равнище и срещи между представители на двете страни, въпреки напрежението в двустранните отношения. Години по-късно съдебно решение в Перник приема, че пропуски в пътната инфраструктура са допринесли за настъпването на инцидента и признава частична отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“.

• Нели Петрова: „Взех решение да започна да воювам със съдебната система“

Нели Петрова е майка на 20-годишната Лора, загинала през 2011 г. на пешеходна пътека във Варна. Момичето е блъснато от моторист, който според разказа на майка ѝ се е движил с близо 120 км/ч при разрешени 50 км/ч.

След смъртта на дъщеря си Петрова следи развитието на съдебното дело чрез адвоката си. В началото на 2012 г. получава обаждане, че процесът е приключил, а подсъдимият е получил условна присъда.

По-късно Петрова влиза в политиката като част от гражданската квота на ГЕРБ. Първият ѝ мандат започва през 2012 г., а до 2021 г. е народен представител. Тя признава, че първоначално е повярвала на обещанията за промени в пътната безопасност. Надеждите ѝ обаче постепенно се изчерпват.

Според нея след 2018 г. предложенията на близките на загинали при катастрофи не намират реално продължение. Тя посочва, че вече 15 години няма нов Закон за движението по пътищата.

• Мъглата на „Тракия“ и липсата на предупредителни системи

Петрова определя причините за тежката катастрофа на „Тракия“ като комплексни. Според нея отговорността е както на водачите, които трябва да съобразяват скоростта с метеорологичните условия, така и на институциите, които трябва да осигурят по-добро предупреждение за опасностите.

По думите на бившия регионален министър и настоящ депутат от ГЕРБ Николай Нанков идеята за изграждане на интелигентни системи за наблюдение и предупреждение по магистралите датира от 2016 г. Той посочва, че финансирането е осигурено през 2017 г., а договор за изпълнение е сключен през март 2020 г.

По думите му изпълнителят е поискал допълнителен ресурс заради нови изисквания към техническото оборудване и местата, на които е трябвало да бъдат монтирани предупредителните табла. Тези промени били въведени от служебните кабинети по това време.

Нанков посочва, че след прекратяването на договора не е започнала нова обществена поръчка със сходен обхват. Такава процедура е стартирана по времето на кабинета „Желязков“, но този път проектът е бил по-мащабен - за изграждане на контролен център за интелигентни пътища.

Според техническото задание системата трябва да осигурява ранно откриване на катастрофи, задръствания, резки промени в метеорологичните условия и други опасности. Предвижда се шофьорите да получават навременни предупреждения чрез електронни табла, както и да се подобри координацията между полицията, спешната помощ и местните власти при инциденти.

По думите на Нанков в края на 2025 г. е избран изпълнител, но договор така и не е подписан. Той поставя въпроса защо процедурата не е била доведена до край в продължение на девет месеца.

Той обяснява, че договорът е прекратен на 9 октомври 2026 г. от настоящия министър на регионалното развитие. Според него решението е свързано с цялостна концепция за преструктуриране на сектора по пътна безопасност.

На въпрос дали се краде от средствата за пътища, Нанков определя въпроса като сложен, но заявява, че няма информация за подобни действия.

Той признава, че не е доволен от състоянието на пътищата в България. Според него обаче отговорността не се изчерпва с изграждането на инфраструктурата, а включва и качеството на строителството, приемането на обектите и последващата им поддръжка.

Като една от грешките на партията той посочва късното въвеждане на интелигентни системи за управление на трафика. 

Регионалният министър Иван Шишков коментира забавянето на изграждането на интелигентни системи за наблюдение и предупреждение по магистралите. По думите му идеята за въвеждането им на автомагистрала „Тракия“ датира още от 2016 г., но процедурата е била прекратена в началото на 2022 г.

Шишков обясни, че по време на служебния си мандат възможностите за започване на подобни инициативи са били ограничени заради липсата на предвидени средства в държавния бюджет.

По думите му сега е предвидено финансиране за 2027 г., което ще позволи обявяването на нова обществена поръчка. Шишков уточни, че проектът ще бъде реализиран по различен модел, като паралелно с интелигентните системи ще бъде създадено и ново координационно звено за пътна безопасност.

Той коментира и критиките за прекратената обществена поръчка за разширяване на съществуващото координационно звено. Според него решението е било взето заради намерението да се изгради нова структура с различен начин на работа.

Шишков отхвърли критиките на опозицията и припомни, че по време на служебното правителство е била извършена работа по установяване на реалното състояние на пътната инфраструктура.

Шишков допълни, че по част от сигналите, които е подавал, вече има развитие и са образувани досъдебни производства. Според него атаките срещу него идват от хора, които дълги години са управлявали процесите в пътното строителство и инфраструктурата.

Нели Петрова насочи внимание към това, че след всяка голяма катастрофа политиците обещават промени, но след време темата изчезва от обществения дневен ред.

Тя разказва и за опита си да подобри безопасността на пешеходните пътеки след смъртта на дъщеря си. Свързва се с управител на фирма, която полага маркировка, и настоява да се използва боя със светлоотразителни свойства, която да остане видима по-дълго време.

По думите ѝ отговорът, който получава, е показателен за начина, по който се изпълняват обществените поръчки.

Тя припомня, че през годините темите за пътната безопасност се сменят според последната трагедия или обществен скандал. В един период се говори за мантинелите, в друг - за предупредителните табла и свързаността между камерите.

Петрова изразява съмнение, че ще има цялостна промяна. Според нея решенията обикновено са частични и се вземат под натиска на поредния тежък инцидент.

Автор: Саня Петкова